Началото на приключението е тук >>>>
Водачите започнаха да шепнат. „Сумтенето е добро. Това е звукът, който издават, когато са в добро настроение и си говорят едни с други. Абсолютната тишина често не е на добре...“. Повториха инструкциите за безопасност и продължихме към групата горили.
Мечтаех за това толкова дълго и ето ме тук. Има по-малко от 900 планински горили, останали на света и всички са тук, в този район. Повечето са в Уганда, но има също в Руанда и по границата с Конго.
Живеят на семейства от 10-35 горили и всяко семейство се ръководи от огромен мъжкар.
Обикновено се движат през деня, после спират, за да „гнездят“ и продължават нататък на следващия ден.
Няколко семейства горили са привикнали с хората и е възможно да ги посетим без да рискуваме, но няма гаранция, че ще ги открием.
Движат се в гората с достойнство, внимателно и лесно, в сравнение с нашата тромава битка за всяка крачка.
Понякога на водачите им отнема дни, за да ги открият. За да предпазят животните, всяко посещение е не повече от час и е напълно съобразено с настроението на животните.
Макар че не се предполага да влизаме във физически контакт с животните, в гората могат да влязат само напълно здрави хора.
Водачите ни не спират да ни предупреждават, че не трябва да се приближаваме на повече от 20 стъпки, но горилите не знаят това и понякога идват съвсем близо до посетителите.
Разказват ни, че понякога горилите приближават хората много и ги канят да си поиграят заедно като леко ги побутват или пляскат.
Движим се бавно и тихо към малко открито място в джунглата. Изведнъж сред листата зървам черна козина. Само на няколко крачки е от мен.
Не виждам цялото животно. Само малко козина и ръка, която държи клон. Ръмжащия звук се чува отвсякъде. Клони се чупят, листа се отместват и виждаме няколко горили около нас.
На колене съм. Насочих фотоапарата към най-близката до мен, голяма женска. Знам, че не трябва да ги гледаме директно, но през камерата се взирам право в очите й. Натискам копчето, затворът на камерата и обектива издават оглушителен звук и после всичко потъва в тишина.
Чувам само сърцето си. Бие оглушително. Тишината продължава цяла вечност. След това сумтенето започва отново, а ние отново можем да дишаме.
Оставаме така още дълго време. Само ги гледаме. Малките си играят. Майка кърми бебе-горилче. Двойка едри мъжкари чупят бамбукови клони и после изяждат листата им.
Под голямо дърво виждам лидера им, с типичното сребристо окосмяване на гърба, наблюдава обстановката.
Притежава пълен контрол. Правя няколко снимки, а после просто седя и се наслаждавам. Един от най-необикновените моменти в живота ми.
Гледам млада горила да се катери по дървото само на няколко стъпки от мен. Хваща се за клон и малката му ръчичка е осветена от лъч светлина, пробил гъстия балдахин от листа над главите ни.
Улавям този момент и това се превръща в любимата ми снимка от това пътуване.
За мен това е символ на трагичната истина за тези прекрасни животни. Това е надеждата за бъдещето. Младата горила играе в безопасност сред дърветата, защитена от голямата и силна мъжка горила.
Младата горила, хванала се за клона, няма представа, че бъдещето на целия им вид е несигурно. Няма представа за изсичането на горите, замърсяването, политическата нестабилност и бракониерството.
За мен тази горила държи бъдещето.
Планинските горили са един от най-възхитителните животни на земята. Те са в опасност и се нуждаят от нашето непрестанно внимание. Има начин да им се помогне. Трябва само да напишете в Google “mountain gorillas” (планински горили) и да изберете фондация, която да подкрепите.
Те вършат страхотна работа, която се отплаща. Популацията на горили леко се повишава особено във Вирунга, Конго. Трябва да продължим да пазим местообитанията им, трябва да продължим да пазим горилите.
Още от Ларс:
Ларс е приятел на Edna.bg и пътешественик. Снима, пише и се вълнува от срещите с хората си по света. Още за неговите пътешествия можете да прочетете в блога му http://reflections.no/ и във фейсбук страницата му .
