Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Имен ден празнуват: Велик, Велика, Велин, Велислав, Вили, Витан и др.

Снимка: iStock

Тази вечер преди полунощ се отслужва тържествено богослужение. И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: "Воскресение Твое, Христе Спасе...". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма. Процесията обикаля около църквата и се спира пред портите. Гръмва пасхалният тропар:

"Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт смъртта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Христос воскресе!
Воистину воскресе!"

Снимка: iStock

Незабравими мигове! Храмът е украсен, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. "С мир на Господа да се помолим..." - започва Великата ектения. А след нея, подобни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: "Денят на Възкресението..." При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.

Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приканва вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна седмица", означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.

Снимка: iStock

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе".

Снимка: iStock

Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

Прочетете още:

• Експлозия от вкусове и цветове: Изкушенията на великденската трапеза по света
• Вижте как да отслабнете с яйца и козунаци по Великден!
• Забавно: как всяка зодия празнува Великден
• Ритуали за здраве и щастие: Какво да направим с яйцето от миналия Великден?
• Здравословната рецепта за козунак на Александра Богданска
• Време за празник: Старите легенди за великденските яйца