Всяко пластмасово изделие, произведено от 1905 година насам все още съществува на тази земя.
Спомнете си детския си куклен сервиз за чай? Лежи някъде под тонове боклук на сметището в родния ви град и ще си остане там в следващите 300 години.
Същото се отнася за абсолютно всичките ви четки за зъби, чашки за кафе, сламки и найлонови торбички от хляб.
А ако не са на сметището, са в във водата, отнесени там от дъждовете, реките или някоя птица, погрешно решила, че това нещо става за материал за стpоене на гнездо.
Бавно потъваме в пластмаса и съвсем скоро тя ще стане част от ежедневното ни меню.
Преди известно време Норвежкият институт за водни изследвания взе проби от мидите, които виреят по крайбрежието на страната.
Откриха, разбира се, пластмасови частици.
Не парченца, които можеш да извадиш, а невидими химически съединeния, които променят функцията на жлезите ни, които се вливат в кръвта ни заедно с другите, уж полезни вещества от мидите и стават част от телата ни.
Пластмасата е тук и няма никакво намерение да си ходи, освен ако ние осъзнато и с нетолкова големи усилия, не се отървем бавно от нея.
Навиците се променят трудно, но когато става дума за живота и здравето на децата ни, за средата, в която ще живеят, като че ли стимулът е по-голям, нали?
И изхвърляйте разделно, има смисъл дори в България.
Още по темата:
Вие виждате детски играчки, а аз – задушени делфини
