Сбогом, 2014!
Благодаря ти и за въздишките, и за уроците!
Тежест, гира, която изпускаш и ти смазва кутрето, а после отново вдигаш пак, и пак, и пак, докато ти смаже краката - и двата. И мускулна треска след това, но така се каляваме.
Счупените крака понякога ти подаряват много мощни криле. Следващият път товарът ще е по-поносим. Така се учим да сме силни и смело заявявам, че очаквам новите предизвикателства на 2015!
Благодаря за хората, които влязоха в живота ми: за новите приятелства, за доказаните стари, за онези, които се явиха за малко, но ми подариха и отнеха много, и които винаги ще нося някъде дълбоко в най-личните си сънища нощем. Вярвам, че връзките са двустранни...
Благодаря на миналото, че ми се е случило и виждам красивото в него. Грозното няма място в моя свят!
Благодаря за всичко и не съжалявам пред себе си, не съжалявам за нищо, защото всяко парченце е част от моя пъзел!
Дадени са ни определени елементи от него - ние обаче го редим сами!
Каквото и да става, останете себе си, не се страхувайте да покажете слабост или дори болка, защото малко го умеят, а другите не разбират, че това е най-големият риск и най-голямата проява на смелост.
Бъдете себе си, не позволявайте да пречупят същността ви! Осмелете се да сте чувствителни или раними, ако това сте вие! Това е да си естествен. Обръщам общоприетите перспективи и съм сигурна, че всеки психолог ще се съгласи с мен. Една “желязна лейди“ се страхува да се покаже, защото съзнава, че държейки оръжието, няма да издържи отката. По подобен начин смелите мъже по време на мобилизация остават в страната, а страхливите бягат зад граница, която е стена (държавна, психологическа или емоционална).
Всеки кинолог знае, че едно куче, легнало пред вас по гръб, ви има пълно доверие. Погалете го по коремчето (така уязвимо място), гушнете го - не му стоварвайте юмрук! Тогава то ще ви се отблагодари с вярност и закрила от онези, които биха ви наранили. Ще захапе всеки, който ви посегне, защото някога ви се е доверило и вие не сте го предали. То ще помни...
Бъдете себе си! Бъдете благодарни! И най важното - вярвайте в невидимите нишки!
Най-доброто предстои!
Автор: Станислава Соколова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".