Всеки съществува в собствената си лудост. Животът без кураж е невъзможен, а кой е по-смел от лудия? На света има много неща, които изкушават, за да отглеждаме по достойнство собствената си дързост.
Възрастта не винаги е признак за изпълнен дълг. Понякога зависим от куп обстоятелства, резултат на необясними случайности. Моралът, на който се уповаваме, изисква благоприличие спрямо другите, ако по една или друга причина някъде допуснем грешка. Макар стремежът да оцеляваме да ни прави завършени егоисти. Макар да твърдим, че любовта ни движи напред.
Онова, което убива любовта, е самата любов. Ние оставаме живи.
Щастливи били хората без минало... Понякога е трудно да преценим дали онова, което сме оставили зад себе си, е наистина част от живота ни. Лица, дати, събития и места се сливат като в платно на Ван Гог, където топлите цветове преобладават. Именно това ни дава надежда, че миналото все пак е било.
Общото впечатление от една картина е или приятно, или лошо. Останалото е под прозорците ни. Там дърветата полюшват клони заради измъчения вятър в края на лятото и това е е просто част от пейзажа. На границата с убийствената скука.
Скуката е приоритет на семплите хора, които се усмихват повече от онези, предпочели самотата. Когато си добра компания на себе си, разбираш че поводите за смях не са толкова много.
В собствената си лудост всички се смеем до припадък.
Календарът бързо отлисти дните на август. С приближаващата есен ни наляга тиха носталгия, която за момент ни прави сякаш по-добри. Мирише на море, докато ядем сочните праскови вкъщи. Очакваме първото вино, в което ще превърнем сладкото грозде, за да преживеем зимата. Защото в нашата основна цел да оцеляваме се крие достъпната загадка на съществуването.
Ако сме измислили понятието за нормалност, то е за да не откачим съвсем. Измамната свобода се състои от правила и норми, които сме измислили, за да се задържаме върху земната повърхност. Гравитацията не е непобедима. Навън е пълно с летящи хора, които крият умението си да полетят с останалите птици на юг. Точно тези хора се смеят последни.
