На 25 март 1934 г. е роден големият български поет Христо Фотев.

Завършва фабрично-заводско училище в Сливен. Работи като моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописно ателие, драматург на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90) и главен редактор на алманах "Море" (от 1990).

12 вечни цитата за любовта

12 снимки

Христо Фотев е един от най-нежните български поети. Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература

Днес се вдъхновяваме от любовта, от усещането за завършеност с любимото ни негово стихотворение. 

В негова чест обявяваме, че днес е денят за любов - независимо какво казват хороскопите ни. 

10 цитата от "Времеубежище", които ще докоснат душата ти

10 снимки

Днес е моментът, в който искаме ти да се потопиш в неговото творчество и в магията на любовта на един мъж към Edna жена.

***

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи, 
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

***

Снимка: bnr.bg/burgas

Ето и някои от любимите ни стихотворения на Христо Фотев:

• „Не е измислица морето и щастието съществува!“
• "Понякога по-много се обичахме", Христо Фотев
• "Наистина ли си отива лятото...", Христо Фотев
• „Най-синьото и най-лъчистото ще се усмихне във очите ви“