В нощен бар в Берлин се загледах в красива блондинка. Споделих разбирането си за формите на тази жена с домакина ми и мой дългогодишен приятел хер Филен.

- Джордж, моля те, виж ръката ѝ - ми каза Филен.

Вгледах се. Беше по-голяма от моята. Всъщност, бях си харесал мъж....

Приятелят ми Симо Колев скоро публикува един материал за различните видове мъже. Имаше понятия, които никога не бях чувал. Когато аз бях млад, имаше една категория -  просто мъже и жени. Явно трябва сега да въведем още едно деление - на мъжете, които са били жени и на жените, които са били мъже.

Не знам, а и не мога да знам, откога датира желанието за смяна на пола. Жените - амазонки са били войни, но не са твърдели, че са мъже.

Факт е обаче, че съвсем отскоро чисто медицински това стана възможно и то без репродуктивни възможности. Може би и този момент ще дойде, но кога ще стане това не е предмет на настоящото ни изложение.

Смяната на пола има своите правни параметри.

Казано другояче, тя е допустима само при спазването на точни правно регулирани процедури. Изпълнението, на които е "Conditio sine qua non", за да стане възможна хирургическата намеса, която окончателно премахва първичните и/или вторични полови белези на единия пол и прави донякъде вярно твърдението, че лицето е от другия пол. Казвам донякъде, защото уточнихме вече, че на този етап от развитието на медицината е невъзможна промяната на репродуктивните способности.

Европейската практика, а и законодателство, направиха възможна смяната на пола, ръководени от разбирането, че не е важно какъв си се родил, а какъв се чувстваш, като какъв възприемаш себе си, какъв всъщност искаш да бъдеш. Заговори се за физиологичен и психологически пол.

Българското законодателство на този етап не е направило почти нищо, за да уреди този проблем, а ние се правим, че не го виждаме и по тази причина си мислим, че го няма.

Разбира се, неминуемо е, макар и със закъснение, въпросът за смяната на пола да намери своята отделна правна рамка и уредба, определяща процедурата по неговото допускане и по извършването на свързаните с това медицински и административни процедури. Известно е, че принадлежността към определен пол се определя на базата на определени първични и вторични полови белези - какви са половите органи, каква е костната система, мускулатурата, окосмяването.

При интерсексуалните индивиди практиката е сравнително еднозначна – премахва се още в най-ранна възраст единият от двата органа. Така се решава въпросът с физиологическия пол, но остава открит въпросът за психологическия пол, който ще намери своето оформяне години след това, когато лицето стане съзнателен индивид на обществото.

При смяната на пола на базата на самоопределянето на индивида задължително се минава през съдебна процедура. В рамките на тази съдебна процедура се назначават съдебно-медицински експертизи - психиатрична, за да се установи, че лицето прави съзнателно това свое искане, без да страда от душевна болест или психическо разстройство и сексологична, която да установи от кой от двата пола лицето възприема себе си.

Изключително бедно уредена, тази процедура се основава на норми от Закона за гражданската регистрация, а критериите за допустимост на искането са създадени основно от практиката на съдилищата. Тенденцията е тези дела да се разглеждат и решават в един положителен за молителя дух. Разбира се, внимателно следва да се съобрази дали зад направеното искане не се цели смяна на самоличността с оглед избягване на наказателна отговорност или пък постигането на определени имуществени облаги.

И тук възниква един въпрос: Кое е първото - съдебната процедура или операцията?

Категоричен съм в становището си, че в никакъв случай не следва да се извършва медицинска, хирургическа или засилено хормонална интервенция преди постановяването на съдебното решение. Защото извършеното би съставлявало престъпление по смисъла на НК, ако лицето след това подаде оплакване и прокуратурата започне разследване на причиняване на детеродна неспособност на оперираното лице.

Впрочем смяната на пола е допустима и без да се извършва интервенция от хирурга - не е нужно задължително да нямаш мъжки полов орган, за да се определяш като жена, a съдът пак може да допусне промяна на пола по смисъла на Закона за гражданската регистрация. Чисто гражданската смяна на пола не следва да се бърка с медицинската интервенция, насочена към елиминиране на белезите на единия пол и създаването на белези от друг пол.

Съдебното решение има и административни последици, наподобяващи донякъде последиците от пълното осиновяване - службите за гражданска регистрация и административно обслужване следва да издадат нов акт за раждане на лицето, сочещо новия пол и с ново име, което съобразно закона сочи пола на лицето – наставките -ов, -ев или –ова –ева, дава се нов единен граждански номер и службите на МВР следва да издадат нови документи за самоличност.

Промяната в закона, предвиждаща да се издава нов акт за раждане, първоначално изглежда много положителна. Но не е точно така, защото историята на едно лице трябва да има някаква проследяемост. Тя е важна с оглед на настъпването на определени отношения (например наследствени), на отношенията, свързани с произход и пр.

Ако аз си сменя пола и стана жена, то възникват въпросите: Кой е бащата на моите деца и ще може ли да бъде установено към момента на смъртта ми, че те ме наследяват? Какво става с брака ми, при положение, че еднополовите бракове у нас не са разрешени?

Явно ще следва да се води ново производство за прекратяването на брака или това, според мен, следва да стане преди допускането на промяната на пола. Защото промяната на пола не е в изчерпателно изброените основания в СК за прекратяване на брака. Ще може ли съпругата ми да получава вдовишка пенсия след като аз съм жена?

Как се установява валидността на получените от мен дипломи, разрешителни, лицензи  при липсата на идентичност в името, пола и единния граждански номер на отразеното в тях и новите ме документи за идентичност? Необходимо ли е преиздаването им или навсякъде ще нося препис от влязлото в сила съдебно решение за промяната на пола, за да установя, че това всъщност е моята диплома, моето разрешително, моят лиценз?

Може би следва да се предвиди особен вид карта за идентичност, отделно от личната карта , която карта за идентичност да се издава на тези лица, сбъднали мечтата си и психологическата си потребност да бъдат от другия пол.

Според мен, производството за смяна на пола е задължително да се съчетава и с иск за промяна на личното име на индивида, което при допускане на смяната на пола да сочи на новия пол на лицето. Така и така ще се издава нов акт за раждане. Просто защото част от имената на мъжете и на жените в България не могат да придобият адекватно звучене за обозначаване на приетия противоположен пол. Например, ако Карамфил лесно става на Карамфилка или обратното, то не е така при името Георги например.

Смяната на пола има своите измерения - философски, морално-етични, религиозни, традиционни, етно-културни. Те следва да се отчитат при допускането му заедно с поставените по-горе чисто прагматични въпроси, което винаги трябва да бъде законово уредена възможност за индивида и  дейност на държавата. Към аргументите за допускането му следва да добавим и този, колкото и неюридически да е, че наистина  понякога Господ бърка, когато създава себеподобните си.

Или поне в началото на сътворяването им...