Православната църква почита на 30 ноември паметта на св. Апостол Андрей Първозвани, пръв от апостолите повикан да тръгне след Христа.
Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал негов ученик. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа. Двамата братя продължили своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с вярването, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно.
Българите наричат празника още Едрей, Едринден или Мечкин ден. Още в навечерието на празника или с настъпването на ранното утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички и се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото, за да е плодовита годината.
В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името Мечкин ден. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината, където обработвал малка нивица. Една мечка обаче изяла вола му. Разгневеният земеделец я уловил, впрегнал я в ралото вместо вола и я подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът е известен като патрон на мечките и техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата с думите: „На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“
Деня празнуват и невестите, които очакват благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца. На свети Андрей не се работи къщна работа и не бива да се перат дрехите.
На 30 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Андрей, Андрея, Андреа, Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и производните им.
