Припомняме ви една статия на нашия автор Тодор Капитанов от 2014-а година, все така актуална и днес. Интересно ще ни е да научим какво мислите по темата 2 години по-късно... (бел. ред.)

За качествата на българските мъже са изговорени и изписани и безброй хвалебствия. Всички те, обаче, могат да се обобщят в три насоки – че бългaрският мъж е силен, смел и има голям нагон. Еха! През всичките тези години мъжете не са ли проявили и други положителни качества, заради които да им ръкопляскат и да ги митологизират?

Всъщност, такива има, но за мъжете всичко, извън полето на нагона и стремежа за доказване, остава на заден план. Ето защо никой от тях не обръща внимание на останалите позитивни черти, които запълват цялостния образ.

Рядко ще откриете българин да се хвали със своята чувствителност, любвеобилност или романтичност. Още по-малко пък ще позволи някой друг да изтъква подобни качества за него. Особено ако това го прави някоя жена.

Чудя се защо българските мъже изпитват неудобство, когато трябва да си признаят, че са по-чувствителни, отколкото силни или по-романтични, отколкото сексуални? Защо е срамно да покажеш, че изпитваш общочовешки емоции? Да не би българският мъж да е от различна планета?

Няма нищо лошо в това един мъж да бъде смел, силен и с повишена потентност. Но знаете ли как се нарича този, който притежава само тези качества? Нарича се дивак. Също и животно за разплод.

Да се хвалиш, че си първичен, е същото като да се хвалиш, че еволюцията те е подминала. Или да "биеш барабани", че въпреки напредъка на човечеството, не си успял да се социализираш, да контролираш страстите си и да разпознаваш емоциите. Нещо повече – дори не си се и опитал.

Цялата тази мания по "мъжествеността" цели да привлича жените. Всичко е заради тях. И пак ситуацията става парадоксална – жените търсят романтика, разбирателство и емоция. Непрекъснато го напомнят на силния пол. По всякакъв начин – с думи, действия и жестове.

Жените толкова конкретно и ясно показват тези си очаквания, че дори същество без интелект би ги разбрало. Но не и българският мъж. Той продължава да се перчи арогантно, заблуждавайки се, че жените са по-първични и от него.

Народопсихолозите твърдят, че това поведение на българските мъже е следствие на продължителното действие на най-различни исторически, културни и битови процеси. Да ме прощават учените, но мисля, че обясненията с народoпсихологията идват тогава, когато нямаш адекватни аргументи.

А в случаят аз имам  повече от подходящо обяснение за първичното поведение на българските мачовци и то се изчерпва в една дума – глупост.