Фондация „Радост за нашите деца“ се е посветила на развитието на трудови умения на деца и младежи с нетипично развитие и различен тип физически и интелектуални затруднения. Движеща сила в организацията са Нари Банкова - председател на фондацията, майка на четири деца, едно от които с диагноза детска церебрална парализа (ДЦП) и Елизабет Чешмеджиева – координатор и майка на момче със синдрома на Аспергер.

Мисията на фондацията е да компенсира липсата на опит, време и ресурс на браншовите училища и работодателите, като обучават младежите с нетипично развитие. Крайната им цел е да се запълни празнината, която съществува между обществото и хората с увреждания, като бъдат приети с техните умения и способности в света на трудещите се.

***

Каква е вашата лична мотивация за каузата, зад която заставате?

Отговорът е кратък – майки сме на деца с увреждания. Съществуването на проблема, които искаме да решим, е част от нашето ежедневие. Ние го живеем през последните 23 години. 23 – това е възрастта на децата ни.

Кои са промените, които виждате, работейки по своя проект, които ви доказват, че има смисъл от него?

Социалната изолация на деца и младежи със затруднения все още е проблем в обществото ни. Не е нормално да очакваме от едно дете да се справя в индивидуални уроци и терапии, а след това изолирано да „напредва“… Нужна е приемаща, спокойна среда – без огромни очаквания. Така те преодоляват притесненията си, научават нови неща и започват да общуват с приятели – със своя ритъм.

Защо решихте да кандидатствате в ПРОМЯНАТА и с какво тази социална инициатива помогна до момента на вашата кауза?

ПРОМЯНАТА прави различни проблеми видими за всички. А ние като общество имаме доста такива за решаване. Най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп и Reach for Change България е стимул за нас – социалните предприемачи и неправителствени организации. Стимул за развитие, за надграждане. В крайна сметка това е процес на обществено обсъждане, за промяна на остарели разбирания и нагласи. На нас ПРОМЯНАТА ни показа, че сме на прав път и каузата ни има смисъл.

Защо се е създала такава пропаст между младите хора с дефицити и останалата част от обществото? Въпрос само на промени в законодателството ли е или трябва да променим мисленето си като общество?

Пропаст е добро сравнение. Скритата дискриминация към хора с дефицит съществува в обществото ни. Приема се спокойно, че тези хора по презумпция са бедни, негодни и нещастни. Нежеланието да се разбират проблемите им също съществува. 50 години се правим, че тези хора не ги няма. Но е видно, че с подобно отношение проблемите няма да се решат. Дотук с мисленето. Законодателят също е длъжен на хората с дефицит. Като начало е добре да знаем колко деца с увреждания има в България, колко младежи от 18 до 29-годишна възраст с увреждания могат да се обучават в трудовия умения. А примери за работещи практики от други страни има много… Във Франция например, 14-годишно момиче със синдром на РЕТ започва учебен стаж, с цел да работи след навършване на 18 години. Или от Великобритания – 20-годишен младеж аутист получава за рождения си ден ваучер за шофьорски курс от местната община. Защото трябва да е самостоятелен и независим...

Разкажете ни повече за индивидуалния подход към всяко дете – как успявате да извлечете най-доброто от индивидуалните им възможности и качества, така че да ги вдъхновите, че могат да се справят и сами?

Всъщност е като при всяко дете. Едно може да рисува красиво, друго да смята бързо. Така е и при нашите младежи. Един добре се справя с почистването на плотовете, друг да подрежда перфектно, трети помни рецептите. Така постепенно прибавяме нови и нови умения. Нужно е търпение и обич.

Имате пекарна във Варна, където работят младежи с дефицити. Наблюдавате ли промени у тях, след като са започнали работата си там и какви са те?

Заедно с тях и ние научихме много. За младежите не бе лесно приемането на „истинската работа“ с нейните правила – различни от познатите им училище или център. Но с времето стана възможно да прибавяхме нови и по-сложни задачи. Най-прекрасно е, че вече те са си пример един за друг. Резултатът се усеща и у дома. Родителите също забелязват промените и са по-спокойни за бъдещето… След близо 4 години, младежите в пекарната ни са вече един отбор. Помагат си, чувстват се добре и най-важното – имат самочувствието, че МОГАТ. И това си е така!

Всеки желаещ може да гласува за един от финалистите в ПРОМЯНАТА до 23:59 часа на 24 октомври на адрес www.nova.bg/promyanata