Тодор Капитанов
Задавали ли сте си въпроса защо връзките между хората, запознали се по виртуален път, са толкова устойчиви в реалността?
Ще си изумите колко много двойки в последните години са се запознали чрез сайтове за запознанства, социални мрежи, форуми, различни чатове и други канали в интернет.
Тези начини за комуникация вече не са екзотика и все повече хора ги използват за създаване на лични взаимоотношения.
И как няма да го използват, при положение че това е най-лесният и евтин начин за запознанства, който същевременно ти дава свобода и спокойствие в процеса на създаване на добро първо впечатление.
Лично аз винаги съм се ръководил от едно просто правило: мъжество на разума е да направиш избора, сила на сърцето – да не съжаляваш.
Със сигурност не съм единствения, който е достигнал до подобен житейски извод, имайки предвид как всички от нас имат горчив опит в една или друга сфера.
Със сигурност обаче разочарованията в личен план са най-много и определено най-запомнящи се.
Говорейки за избор, няма как да не отбележа, че няма по-добро стечение на обстоятелствата, когато имаме възможност да направим информиран избор.
Най-вече относно човека, с който избираме да споделяме време, емоции и преживявания.
Запозналите се по интернет винаги са с няколко крачки напред с информацията за другия, отколкото тези, които разчитат единствено на лични срещи, където опознаването е един адски дълъг процес, който не рядко води до разочарования.
Нали не сте забравили, че интернет означава информация преди всичко? Да, информация и свобода.
Мисля си, че стабилност в отношенията на запозналите се в мрежата е следствие на това, че тези двойки предварително разкриват себе си.
Така всеки предварително уведомява другия що за човек е и какви качества търси в отсрещната страна.
По този начин всеки има възможност да изтъкне най-добрите си качества, но и по всяко време може да споделиш своите недостатъци, защото ги споделяш с непознат.
Или поне преди първата ви среща, когато все още сте по някаква форма анонимни един на друг.
Анонимността обаче дава възможност и да бъдеш болезнено откровен за всичко, без да се притесняваш, че някой ще те осъжда.
Кога за последен път при първа среща сте се чувствали свободни да споделите каквато и да е за себе си, без да се смущавате? Кога при първа среща сте разполагали с толкова много предварителна информация за човека отсреща, че да го чувствате като приятел?
А знаете ли, че тази информация винаги е налична, когато първата среща се прави след запознанство по интернет? Доста удобно, нали?
Лично аз предпочитам предварително да съм осведомен подробности около човекът, преди да го срещна очи в очи.
Просто искам да имам възможност да изграждам отношенията си, обсъждайки по-сериозни теми с него, вместо в разговор да попълвам тийнейджърски лексикони с въпроси тип „Кой е любимият ти цвят”, „Каква музика слушаш” и любимото ми „Какви животни обичаш”.
Аз избирам запознанството по интернет пред класическото такова.
Предпочитам да надграждам отношенията, отколкото да рискувам, чудейки се дали въобще ще успея да ги създам.
Да не забравяме все пак, че всеки модерен човек знае как да си улеснявам живота с новите технологии. И бих желал да се срещам с немодерни хора.
А какъв е вашият опит със свалките по интернет? Само не ми казвайте, че не сте флиртували през мрежата. Няма да ви повярвам.
