​– Вие с твоя приятел още ли сте заедно? – полюбопитства тя.
​– Да. Защо? – ужасих се аз.
– Защото напоследък не сте много активни във "Фейсбук" един към друг.

Обвързани. Завързани. Свързани. И така, докато смъртта ни раздели или поне докато интернет връзката не се разпадне. Да, връзката е важна - връзката с модема, имам предвид.

Факт е, че тя ни свързва един с друг в интернет повече, отколкото си мислим. Тези думи са провокирани от този разговор между мен и моя колежка. Нямаше как да не се замисля над него. Колкото повече мислих, толкова повече се питах дали връзката между партньорите в социалните мрежи е новата любовна връзка?

Пренесе ли се любовта във "Фейсбук"?

Никога не съм харесвала прекалената показност. Но е факт, че във "Фейсбук" тя е на почит. Всички качват снимки, тагват се, отбелязват се от разни места – общо взето целият ни живот се е пренесъл там. И в това, разбира се, няма нищо лошо. Научаваме, че хората са се обвързали или пък разделили именно от "Фейсбук" - някой го отбелязват в дневника си, други просто изтриват снимки с бившата си половинка. Без значение как, винаги става ясно на другите какво се случва с теб. Щом моята колежка е забелязала, че с партньора ми не общуваме в социалната мрежа, значи ние просто сме спрели да общуваме там.

Когато спрем да общуваме във "Фейсбук", това значи ли, че сме спрели да обшуваме и в реалността?

Ако вече не ни е чак толкова забавно да си споделяме разни неща, да си лайкваме статуси и т.н., значи ли това, че вече не ни е забавно заедно? Интересът ни един към друг във "Фейсбук" може ли да бъде показателен за връзката?

Сигурна съм, че веднага ще контрирате: "За разлика от другите, които по цял ден киснат във "Фейсбук", аз имам истински живот. Това, че не споделям подробности за връзката си във "Фейсбук", не значи, че нямам връзка”. И навярно сте прави.

Но преди да включим защитните си механизми на отрицание на проблемите, нека се погледнем честно в очи и да се запитаме дали наистина нещо не е наред?

"Фейсбук" е платформа за комуникация. Факт. Връзката с партньора - също. Факт.

Основната идея на "Фейсбук" е споделянето – споделяме информация с другите, изразяваме чувства и състояния, търсим подкрепа, второ мнение, коментираме, обсъждаме, казваме какво мислим без притеснение. Не е ли така и с партньора в реалността?

Някои от вас ще кажат, че им е писнало да се занимават с "Фейсбук" и затова не общуват с партньора си в социалната мрежа. Ако "Фейсбук" омръзва, то не е ли такава и участта на любовната връзка? Омръзна ли ни да споделяме емоциите си? Ако виртуалната любов помежду ни е умряла, жива ли е още любовта в реалността?

Струва си да се запитаме. Поне за собствено успокоение.

Чух, че "Фейсбук" щял да бъде спрян, понеже се отклонявал от основната си идея и Марк Зукърбърг не можел да издържа на напрежението по поддържането му.

Щом ние сме пренесли любовните си връзки във "Фейсбук", значи ли това, че и тях това ги чака? Не бе ли друга  първоначалната идея и на любовта? Сега не стоим по пейките в парка и не се целуваме до здрач, както правехме по мое време, когато любовта в реалността не зависеше от любовта във "Фейсбук". Вече няма време за това.

Може би, именно в това е проблемът. Ние допуснахме любовта да се пренесе във "Фейсбук" и малко по малко спряхме да се обичаме и да общуваме в реалността. Сега има време само за лайк във "Фейсбук" и за някоя друга песен, споделена на стената на любимия човек. Вече не сме обвързани, а вързани – за интернет кабела и за позата във "Фейсбук". Точно за това мислим, че любовта в реалността си е отишла, когато не е показана в интернет.

Обвързани сме с "Фейсбук", с лайка и тагването в общите снимки. А обвързани ли сме с половинките си в реалността? Смело пратихме любовта във виртуалния свят, без да се замислим дали тя ще остане и в реалността. Това е истината. Защото не е важен статусът "Обвързан" във "Фейсбук", а статусът "Свързан с половинката си" в реалността.

Автор: Илина Василева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".