Животните, хора или не, сме невероятни създания. Някои от нас, като жирафите, са толкова адаптивни, че малките им прохождат още в първите 30 минути от появата си на бял свят. Други видове пък нямат нужда от повече от 2 седмици, за да разперят гордо криле и да се реят из небесата. Ние, хората, от друга страна, сме напълно безпомощни непосредствено след раждането си и не правим кой знае какво в първите си месеци на земята. (Еволюционно погледнато, това е напълно нормално, но днес няма да се задълбаваме в тази тема.)
Всичко това е малко смущаващо, но това не е всичко, дами и господа! 1 на всеки 10 бебета се ражда преждевременно, което драстично усложнва процеса. За щастие, в деншно време, проблемите, които преждевременно родените деца имат, се премахват лесно. Дори децата, родени 3 месеца по-рано имат 90% шанс за оцеляване, но това не винаги е било така. Ако се върнем само стотина години назад, положението на преждевременно родените е било повече от мрачно. Всъщност, единственото, което сте могли да направите като родител, за да им дадете шанс да оцелеят изобщо, е да ги заведете на карнавал.
В случай, че някой ден попаднете в машина на времето, непременно посетете Ню Йорк в началото на 20-и век. Именно мястото, на което отива човек от това време, за да види най-странната страна на САЩ, е бил остров Кони. По онова време това най-голямата зона за развлечения в САЩ с милиони посетители всяка година и три отделни увеселителни парка. Кони Айлънд или остров Кони е хаотична смесица от щандове за хот-дог, влакчета, атракциони и скандалните за модерният човек, изложби на животни и хора, които под една или друга форма не са във нормата.
В средата на тази лудост се намирала и странна смесица от наука и зрелище - изложба, наречена Инфанториум, съставена от колекция от стъклени инкубатори, в които се показват недоносени човешки бебета.
Говорим си за...
Посетителите плащали 25 цента, за да влязат в стерилната среда, обслужвана от екип квалифицирани медицински сестри, облечени в бяло. Може би всичко това вече ви звучи прекалено шантаво, но въпреки че се е намирал в центъра на увеселителен парк, Инфанториумът е бил вероятно най-модерното отделение за грижи за новородени в цялата страна. Човекът, отговорен за създаването на този странен оазис за бебета, беше д-р Мартин Куни - пруски имигрант, който започна кариерата си в европа в края на 19 век, преди да се премести в САЩ.
Освен това за живота му преди имиграцията в САЩ се знае много малко. Той твърди, че е получил европейски медицински лиценз, след като е учил медицина в Лайпциг и Берлин. Но днешните историци са единодушни в убеждението си, че в действителност Куни не е бил лекар по образование. От една страна, той е бил твърде млад, за да посещава университет, преди да емигрира от Европа на 19-годишна възраст. Куни твърди, че е учил и при пионера д-р Пиер-Констант Буден, смятан за основоположник на съвременната неонатална медицина. Неговата "детска люпилня" (нещо като прото-кувьоз) не била взимана насериозно, преди Будин да реши да включи малко директен маркетинг, а кое по-добро място от Голямото индустиално изложение в Берлин.
Куни казва, че е бил посредник на Будин на Голямото индустриално изложение през 1896 г., където двамата са изложили "детската люпилня" на Будин,но е по-вероятно е Куни да е бил техник по медицинско оборудване на изложението заедно с Будин, ако двамата мъже изобщо са се познавали. Не съществуват доказателства за връзката им, а Куни е бил в Америка по това време.
Независимо от това "люпилнята" на Будин събрала овациите и без значение как Куни разбира за нея, той решава да представи технологията на много по-широка публика.
Методите на Куни са били нетрадиционни, но прогресивни. Бебетата се хранели чрез уникална техника за хранене през носа или от мокри медицински сестри (кърмещи сестри), за които пък готвели специални готвачи, за да се гарантира, че получават правилно хранене. На медицинските сестри, на които не се позволяваше да пушат, да ядат вредни храни или да пият алкохол.
Куни също така настоявал работната среда за всички медицински сестри да бъде възможно най-спокойна, тъй като вярвал, че стресът оказва отрицателно въздействие върху работата им и качеството на грижите, които полагат за бебетата. Противно на някои популярни по онова време схващания, медицинските сестри били насърчавани да изваждат бебетата от инкубаторите и да ги гушкат, тъй като те и Куни вярвали, че човешкото докосване помага за по-бързото им възстановяване.
Разбира се, не всички са били съгласни с методите му. Това отявлено показване на бебета в средата на увеселителен парк, предизвиква оплаквания от страна на някои групи за закрила на децата. Някои от големите медицински списания по това време, го обвиняват и в експлоатация, както на невръстните деца, така и на родителите им.
Определено е доста нестандартнода се излагат на показ недоносени бебета, докато оздравяват, но чрез таксуване на публиката, за да види изложбата Куни е успял да спечели достатъчно пари, за да да покрие всички разходи по грижите за децата, като същевременно осигурявал на сестрите си достойно заплащане. Първоначално хората, които са имали най-голяма полза от това са били бедните родители, които не са могли да си позволят какъвто и да е вид частна медицинска помощ. Обществени болници, способни на такъв мащаб, също не са били налични.
Тук е редно да споменем и за изкривената от навлизането на пресвнонауката "евгеника", която заклеймява всеки "по-слаб" като излишен и достоен за смърт. Да, в действителност много лекари по това време са вярвали, че по-слабите са "болестта на човешката раса" и че трябва да бъдат "отсяти", за да продължим да еволюираме. (И са лекували шарка със слабителни, но това е друг въпрос).
Този тип мислене е довел до задължителни законите за стерилизация, въведени в 30 американски щата. По силата на тези закони десетки хиляди американци, особено от етнически произход и малцинства са били насилствено стерилизирани, за да се премахнат така наречените "нежелани характеристики" от населението. През изкривената леща на евгениката недоносените бебета, които са по-слаби и по-болни от износените и били смятани за вредни за човешката раса. Ето тук кувиозите на Куни правят вторият си най-важен и голям удар. Te се противопоставят на популярните по това време "съзтезания за бебета" където привърженици на евгениката показвали само най-здравите си бебета, поставяйки ги в съревнование по хубост, здраве, сила, и дори расистки критерии като цвят на кожата и пр.
Куни привличал вниманието на такива организации, които не пропускали шанс да оплюят изобретението, което спасява бебета и до ден днешен.
Въпреки нападките от страна на медицинските професионалисти и евгенистите, много хора още зависели от труда на не-доктора Куни.
Доверието им обаче спада рязко, когато избухна пожар в една от развлекателни центрове на остров Кони. Всички бебета са спасени, но инцидентът убеди мнозина, че все пак вероятно не е добра идея да се раждат деца в увеселителните паркове.
Оставяйки този инцидент настрана, Куни безспорно постига блестящи резултати и в крайна сметка спечелва доверието много хора и голяма част от медицинските сестри по онова време. Местните лекари дори поверяватсобствените си пациенти, чиито бебета са се родили преждевременно на грижите на атракцията.
Днес Куни се смята за един от пионерите на ранните грижи за бебетата и някой, който популяризира преждевременните раждания във време, когато науката отказва дори да ги зачете. Той е и смел противник на евгеничното движение.
Въпреки че използва малко съмнителен подход, той спасява хиляди животи и дава надежда на хора, които не са могли да си позволят медицинска помощ и грижи за децата си.
