Днес ви срещаме с edna жена, от която можем само да попиваме - мъдрост, маниери, житейски опит, съвети, позитивна нагласа.
Тя се казва Евдокия Чочева и е на 103 години, навършени преди няколко месеца - на 29 септември.
Тя цялата е вдъхновение и мъдрост. И доброта. И спокойствие. И грация.
Внучката ѝ Лира Константинова казва за баба си, че най-важната съставка за дълголетието ѝ е, че през целия си живот, до днес, е заобиколена с много приятели. Не остава сама, не обича да е сама. За нейната баба най-висшата ценност е образованието, науката, знанието. Чете постоянно, неуморно. И винаги раздава един абсолютно заразителен оптимизъм.
С помощта на Лира успяхме да зададем и нашите въпроси към госпожа Чочева, а тя ни отговори точно с толкова мъдрост, с колкото очаквахме.
С голямо удоволствие ви срещаме с Евдокия Чочева чрез едно много специално интервю, записано от нейната внучка Лира Константинова.
"Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение."
Гьоте
****
Била сте библиотекарка и машинописка, обичате да пишете, създавала сте множество статии за различни издания. Животът ви е белязан от силата на словото. Какво ви дава писането? Могат ли думите да съхранят не само ума, а и душата?
Винаги съм изпитвала преклонение пред писаното слово. Когато моята сестра Надя беше студентка, един месец беше много тежко болна, боляха я очите и лекарите й забраниха да чете. В продължение на един месец аз всеки ден стоях при нея и й четях , била съм на 15 години някъде – прочетох й цялата книга „Какво да се прави“ на Чернишевски. Оттогава не мога да си представя живота си без книги. Възпитах две деца – филолози. Моят син, Юлиян Константинов, е професор, завършил английска филология, а дъщеря ми, Красимира Олянова, е дългогодишен редактор в националното радио, завършила чешка филология.
Човек трябва да живее със словото, то трябва да звучи около него постоянно.
Гордея се, че и децата ми, и внуците, са висшисти, говорят по няколко езика и в домовете им има огромни библиотеки. Най-тъжно ми е, че вече не мога да чета, трябва някой да ми чете, не виждам. Но продължавам да пиша за вестник „Трета възраст“ – наскоро там публикуваха две мои стихотворения.
Не мога вече да излизам от къщи, но с думите си достигам до сърцата и душите на толкова хора. Така още съм жива.
Коя е любимата Ви дума в българския език?
"Благодаря", защото съм срещала само добри хора, на които благодаря, лоши хора не съм срещала. Благодаря на всички, които ми пишат и ме поздравяват за моите рождени дни, благодаря им за добрината и отделеното време.
А коя е любимата Ви книга?
„Моторни песни“ на Никола Вапцаров, защото той пише за обикновените хора, за работниците, не за богатите и велможите.
Разбрахме, че имате голямо семейство, но голяма част от внуците Ви живеят извън България. Тъжно ли Ви е, че не са в родината си и защо според Вас толкова много млади хора напуснаха България в последните години?
Много ми е мъчно за внуците ми, но Лондон, Вербие и Отава им дават много по-големи възможности за професионална реализация и достойно заплащане, отколкото София. За съжаление България се превърна в най - бедната страна в Европа. Позорно е да се повишават пенсиите с толкова малко – всъщност с повишените пенсии човек може да си купи няколко кисели млека и един хляб в повече от преди.
Колко пъти сте срещала любовта през тези 103 години живот? Вярвате ли, че човек има само една сродна душа и една голяма любов?
Два пъти.
Сигурно сте преминавала и през трудни периоди и тежки житейски ситуации. Какво ви е помагало най-много в моментите на тъга или отчаяние?
Най-много са ми помагали моите приятели. През целия си живот съм имала щастието да срещам хора, които са били добри и искрени приятели, подкрепяли са ме, окуражавали са ме, подавали са ми ръка в тежки моменти. За съжаление вече всички мои приятели са покойници.
Това е най-тъжното в старостта – когато си отидат приятелите.
Много хора гледат с носталгия към миналото и смятат, че едно време се е живеело по-добре. Вие на какво мнение сте - по-добър или по-лош е светът, в който живеем днес?
Всеки период, в който съм живяла, е имал хубави и лоши страни. За социализма бих казала, че най-доброто, което съжалявам, че го няма сега, е достъпът до здравеопазване, почивните станции, евтините лекарства, безплатните прегледи. За демокрацията абсолютно нищо хубаво не мога да кажа, два милиона българи напуснаха страната ни.
Имате ли някакви любими женски хитрини и трикове за красота? Нещо, с което сте обичали или все още обичате да се глезите чисто по женски?
Винаги съм обичала да ходя на козметик и на фризьор. Обичах да си шия тоалети и имах много добра шивачка. Стараех се да не прекалявам с храната, да бъда стройна.
Няма да Ви питаме за тайни за дълголетие, но искаме да ни споделите тайни за добър и достоен живот. Кои са ценностите, които не бива да губим?
Лично аз избягвам да се оплаквам, да говоря за болести и страдание. Стараела съм се през целия си живот да виждам красотата около себе си, добрината. Смятам, че човек трябва да бъде преди всичко честен, да не лъже, да не мами хората, да не краде. Също трябва да уважаваме другите хора, независимо дали са бедни или богати, учени или прости. Трябва да се отнасяме достойно един към друг.
За какво си мечтае една жена на 103 години?
Да бъде с ума си.
