Имало едно време... когато нещата са се изработвали, така че да издържат много време. Но в началото на 20-те години на миналия век на група бизнесмени им хрумва следното прозрение: „Продукт, който не може да се износи, е трагедия на бизнеса“. Така се ражда феноменът „планирано остаряване“, което според някои икономисти е спасило света от икономическа криза.
Но как е изглеждал светът, в който стоките не са направени, за да се повредят възможно най-бързо?
Почти няма помен от тези времена, освен ръчните месомелачки на село и една крушка, която виси от тавана на пожарната в Ливърмор, САЩ. Монтирана за първи път през 1901 г., тя свети почти непрекъснато, като за близо 120 години е изключвана само няколко пъти. Стогодишната крушка на Ливърмор се е превърнала в местна знаменитост, като през 2001 г. градът организира парти за рождения ѝ ден, на който присъстват над 1000 души. Крушката дори има своя собствена уеб камера, която се излъчва на живо, така че всеки по света може да се увери, че тя наистина все още свети постоянно.
Днес, когато технологиите се развиват със скоростта на светлината и има хиляди видове флуоресцентни, LED и енергоспестяващи крушки, няма как да не си зададем въпроса
„Защо днешните крушки не могат да издържат толкова?"
Отговорът се крие именно в планираното остаряване, което споменахме по-горе.
Началото на 20-те години на миналия век е едновременно чудесно и ужасно време за производство на електрически крушки. Технологията на електрическите крушки тогава е достигнала етап, в който някои от тях издържат до 2500 часа, което ограничавало броя на крушките, които потребителят трябва да купува през живота си.
В стремежа си да стабилизира пазара и да си осигури надеждни, дългосрочни печалби, на Бъдни вечер през 1924 г. ръководителят на „Осрам“ , Вилхелм Майнхард, събира най-големите производители на електрически крушки в света, за да сформират тайния картел „Феб“.
Картелът намалява оперативните разходи и стандартизира продължителността на живота на електрическите крушки, като я сваля на 1000 часа (от 2500 часа) и повишава цените без страх от конкуренцията. Картелът тества своите крушки и глобява производителите, които правят такива, които издържат повече от 1000 часа.
С течение на времето обаче той започва да се разпада, тъй като няколко членове започват да се борят за по-голям пазарен дял, като намаляват цените и увеличават продължителността на живота на крушките в разрез със строгите стандарти на „Феб“.
Въпреки, че групата остава активна само 15 години, успява да хвърли дебела сянка върху 20-ти век. Най-голямото наследство, което ни оставят, можем да видим в почти всеки продукт на пазара: от крушките и дрехите ни до смартфоните и колите ни. Вие за кои се сещате?
