На 12 декември православната църква чества свети Спиридон, епископ Тримитунтски - един от великите светители и чудотворци на IV век, известен с лечителските си способности.
Имен ден днес празнуват: Спиридон, Спиро, Спиридонка, Дарина, Дариела, Дария, Дариела, Даринка, Дарко, Дари.
У нас този светец се почита най-вече в Южна и Югоизточна България и е особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград.
Св. Спиридон е роден по времето на император Константин Велики на остров Кипър в обикновено семейство. От дете бил овчар, после се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните.
Както съобщава неговият житиеписец, той бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот, изхранвал бедни и сиромаси и приемал много странници в дома си.
Той имал и невероятна дарба от Бог да изцерява болните и прозорливо да чете в душите на търсещите помощ.
По-късно Спиридон станал епископ в град Тримитунт, на остров Кипър, и участвал в прочутия първи вселенски събор в Никея, на което било осъдено лъжливото учение на Арий. Разказват, че там, в разгара на люти дебати, Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия й край излязъл огън, от другия потекла вода.
Веднъж император Констанций, син на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал, и действително Господ изцерил царя чрез молитвите на светия епископ. Констанций поискал богато да го награди и му предлагал много пари, но светителят се отказал от даровете.
Прославен чрез много чудеса, св. Спиридон остарял и веднъж като жънел, почувствал се недобре и казал на жътварите, че му е дошло времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал съвети на окръжаващите го да обичат Бога и ближните си, той предал Богу дух.
На гроба му в Тримитунт, към който вярващите пристъпвали с благоговение, се извършвали също много чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завоевание на града те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са запазени и досега в нетление.
В България свети Спиридон се тачи като закрилник на занаятчиите - обущари, тухлари, грънчари, бакърджии и др. Народът вярва, че св. Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му.
Празнуват също и други занаяти - шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него, особена почит му оказват и керемидарите и тухларите. Св. Спиридон се приема и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват също козарите.
Народът вярва, че св. Спиридон е лечител на рани, порязване, обриви, пъпки и екземи и в негова чест се месят колачи, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома.
Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.
Каквото е времето през 12-те дни след деня на св. Спиридон, такова, според поверията, ще е то през съответните месеци на следващата година, като на първия ден съответства януари, на втория - февруари и т.н. Това е част от двата цикъла 12-дневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 до 24 декември. Не само дните, но и 12 следващи нощи показват какви ще бъдат месеците, които идват.
С празника на му на 12 декември са свързани още зимният празник на св. Анна (9 декември) и на прор. Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново.
