На 21 март християнският свят почита паметта на свети апостол Яков, наричан още брат Господен. Яков бил син на Йосиф от предишния му брак и брат по линия на майка с Иисус Христос. За разлика от другите апостоли, които често са възприемани като биологични братя на Христос, св. Яков е бил по-скоро духовен брат, но това не намалява неговото значение в ранната християнска църква.
Свети Яков последвал учението на Иисус и станал един от неговите 12 апостоли. След възкресението и възнесението на Христос, той поел важна роля в общността на вярващите и станал първият епископ на Йерусалим. През 33 години той водил християнската общност в града, свидетелствайки за вярата си и защитавал правото на християните да практикуват своята вяра в свят, в който все още имало силно противодействие от страна на религиозните и светски власти.
Въпреки че не написал Евангелие като други апостоли, св. Яков оставил своя принос към християнството чрез писания, които се считат за важни за учението на ранната църква. Той е почитан не само като учител, но и като мъченик. Според преданията, след години на служение, Яков бил хвърлен от стряхата на храма в Йерусалим, след което бил убит чрез побой с камъни, а смъртта му се последвала от удар в главата, който го довел до край.
На този ден празнуват всички, които носят имената Яков, Яко, Якоб, Якобина, както и техните производни – Жак, Жаклин, Жаклина. В този ден си спомняме за храбростта и вярата на свети Яков, както и за неговата неуморна отдаденост на Христос и на християнската общност.
