Понеделник сутрин. 10 градуса. Ставаш в 06:30, за да си в 8:00 на работа. Половин час път с трамвая.
Само мрачни мисли за това,което те чака през деня, за пропуснатите възможности, за отлаганите мечти, за неизпълнените желания, за живота, който минава на автопилот.
Докато се обърнеш и вече си на 30 +, с чувството, че нещата все ти се изплъзват, все не получаваш това, което искаш, все се питаш „Какво ми има? Къде е щастието? Не го ли заслужавам?“.
А всъщност Щастието какво е? Къде е? Как да стигна до него?
Истината е, че то е там – всеки ден, всяка секунда, в която поемаме дъх. Истината е, че ние толкова здраво се вкопчваме в нещата, които искаме да притежаваме, че забравяме какво е наистина ВАЖНО.
Ник Вуйчич, един прекрасен човек, роден без крайници, е един от най-усминатите хора, които съм виждала. Вечно усмихнат, винаги се шегува със себе си, играе футбол, кара сърф, забавлява се, живее, щастлив е.
Винаги, когато мислено почна да се оплаквам, си припомням думите му: „Съсредоточвате се върху това, което искате да притежавате или това, което не искате. И забравяте за това, което всъщност имате...Едно от най-важните неща е да сте благодарни.“
Бъдете благодарни. За това, че сте здрави, виждате, чувате, можете да усетите тревата под босите си крака, да тичате, докато не ви остане дъх; можете да отидете където и когато пожелаете.
Много хора се молят Богу за още един ден живот, за чиста вода, за залък хляб, за подслон над главата си.
Бъдете благодарни, за това което имате. И знайте, че когато не получавате нещо или някого, то е не защото Бог не ви обича или не сте заслужили, а защото най-вероятно не е добро за вас. Ръцете ви остават празни, за да се освободи място за нещо по-добро.
Бъдете благодарни. И давайте. Давайте, за да може да получите. Тогава ще откриете своето Щастие. Никога не го поставяйте в ръцете на другите. Дали то ще разцъфне зависи само от вас.
Спрете да отлагате, да се страхувате, да не рискувате. Днес сме тук, утре ни няма. Обичате някого – бъдете смели и го кажете. Искате да научите нов език – не се страхувайте, че няма да се справите или че сте твърде стари за това – просто действайте. Мечтаете хобито ви да се превърне и в бизнес – направете първата крачка.
Аз все още се уча да съм смела. Да не се страхувам от провала и от чуждото мнение. Ако не успея в нещо – ставам, изтупвам се и опитвам пак.
Научих се да се радвам на дребните неща като мириса на дъжда и потракването му по прозорците, на залеза, който се отразява в позлатените кубета на храм „Ал. Невски“. Топъл чай, хубава книга и поне един час, в който не мисля за никого и за нищо. Рисувам – за себе си. Готвя повече – пак за себе си с надеждата, че ще се появи и някой друг, за когото да го правя.
Вече лягам и ставам с мисълта, че всичко ще се случи когато трябва – нито по-рано, нито по-късно. И че съм благодарна. И щастлива.
Бъдете щастливи. Смели. Упорити. Безстрашни.
Автор: Маргарита Йорданова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
