Тук времето е застинало - пеперуда между страници на книга. Не се случва нищо. Само говорът не спира.
Бръщолевене за всичко, стига да е незначително. Укор и гняв. Часове преди умопомрачението да ни превземе окончателно.
Небето просто е синьо на цвят. Морето само го имитира. Дъждът никога не е син, въпреки че също е вода. Просмуква ни в сивата си прегръдка и постепенно губим цвят. Усмихваме се черно-бяло като от снимка, правена в миг на щастие. Щастие, случило се толкова отдавна, че по краищата на снимката има и жълто. Онзи нюанс на жълтото, който олицетворява умората, похабеността и отчаянието.
И докато се взирам повече от минута в неестествено усмихнатото ти лице, чудя се защо не мигаш, защо очите ти дори не трепват. После разбирам, че и ти си се научила да си в нищото... Часове, преди умопомрачението да ни превземе...
Нашата молитва за дъжд е толкова естествена в мълчанието, което делим!
Доброто трябва да бъде предразполагано. Не съществува понятие „в реда на нещата“. Синьото е цвят, който изисква увереност, че безсмисленият говор все някога ще спре. Наблюдавам начина, по който отпиваш кафето, следя жестовете, с които оправяш непокорните кичури от косата си, но само цигарата в ръката ти стои естествено. Парадокс е, че винаги се нуждаем от промяна.
Любовта изисква действия.
Леглото е бърлога за спомени. Когато е разхвърляно – дразни. Ако е оправено – дразни още повече. Не че има значение. Докато ние мълчим, а говорът на другите ни влудява, леглото е нашата сигурна крепост. С опънати нерви или в състояние на абсолютна апатия към всичко навън, ние можем да си имаме доверие, докато дъждът завали.
Въпреки че без съмненията човек не съществува, предпочитаме уюта на измамната лекота, с която се обичаме. Там е синьо като море.
Там е синьо като небето, което не спира да обещава дъжда, от който толкова се нуждаем. Единствено той може да заглуши отчаяните думи на другите – невидимо синьо, прозрачно като стъкло, което ни отделя от останалите луди на света.
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
Спрете да се пренебрегвате, заобичайте себе си