Живеем в свят на двойни стандарти. Замислете се и ще разберете, че винаги е било така.
Разбира се, най-много примери бих могла да дам с отношенията мъже - жени.

Когато един мъж се разлюти и разкрещи, той е мъжествен. Когато една жена направи същото, тя е истерична и незадоволена. Когато един мъж си прекарва времето по най-добрия начин с различни жени, които минават за кратко през леглото му и почти никога през сърцето, то той отново е мъжествен. Когато една жена иска да се забавлява без да се обвързва сериозно и флиртува на воля, то тя е лека, не струва. 

На жената задължително й се повтаря, че биологичният часовник тиктака и да спре да си губи времето и да намери някой стабилен. Докато мъжа никой за нищо не го притиска.

И когато един мъж гледа порно и се самозадоволява, това се приема като едно от най-естествените и нормални неща. Жените просто снизходително казват "е, нали все пак са мъже", докато самите те крият в дълбока тайна, че също обичат да си посягат сами или да гледат порнографски филми. И защо им се налага да крият? Заради срама. Да, колкото и да сме феминизирани, колкото и да се е казало и изписало по този въпрос, колкото и смели жени да има, които не просто разчупват, а изпепеляват стереотипи и табута, жената все още я е срам да си каже спокойно, че мастурбира и че се възбужда от порно.
Факт.

Книгите обаче винаги са успявали да осигурят на четящия бягство от реалния свят. Да проектират директно в мозъка една друга реалност, да се съюзят с въображението и да преобърнат съзнанието или да му дадат това, което то така силно желае.
Книгите могат да бъдат чудесно средство, оръжие, лек и партньор.

Именно така книгите осигуряват на дамите един изключително деликатен, тих и нежен начин да задоволят нуждата си от еротика, да захранят съкровените си интимни мечти, да компенсират дори това, което им липсва.

Сега с издаването на книгата "50 нюанса сиво" отново се разрази бурна дискусия за еротиката и порнографията в книгите. Истината е, че книги с така нареченото неприлично съдържание е имало винаги. Просто не могат да бъдат отречени или забранени. Това е част от световната култура. Сексът е вълнувал хората винаги и те са изразявали това свое вълнение по различни начини – рисунки, фрески, книги, песни и т.н. В това няма нищо лошо и който мисли по обратния начин, значи просто трябва сам да се пребори с личните си комплекси и интимни проблеми.

"50 нюанса сиво" първоначално е издадена като електронна книга, тъй като никой издател не е искал да рискува да издаде толкова сексуално четиво. Все пак, историята помни хиляди случаи на забранени и унищожавани книги, само защото в тях се е разказвало с известни детайли за секс. Книгата обаче предизвиква фурор! Именно защото е електронна дамите се чувстват спокойни да си я купят – никой няма да ги види, че си я взимат от книжарницата и я четат. Издателите веднага виждат гърнето със златото и на бърза ръка издават "50 нюанса сиво", докато авторката Е. Л. Джеймс не си губи времето и написва още две части като превръща четивото в трилогия. Най-просто тази книга е определяна като порно за майки.

Ако се обърна назад към историята или разгледам рафтовете с книги на майка ми или баба ми, ще видя, че там се крият и други интересни четива, които или назовават мъжкия полов орган с трибуквеното му име, или го наричат "вълшебния меч". И в двата случая се разбира за какво се говори. Ето и книгите, които съм подбрала на базата на лична селекция, и които със сигурност са оставли дълбоки впечатления в много други жени от различни възрастови групи.

"Месарят" е истински еротичен шедьовър. Алина Рейес е авторката, която през 1987 г. смело показва на света еротичните си фантазии, разказани от измислена героиня. Дори получава литературната награда "Пиер Люис". Книгата има очевадни еротично-сексуални елементи и смел език, които обаче стоят нежно на страниците и завладяват читателя. Най-меко казано, няма как да останете безразлични към написаното. Книгата не описва единствено сексуални сцени, а разсъждава върху живота, стремежа към щастие, търсенето на спокойствие и безтегловното усещане за хармония. Друг е въпросът дали читателят е готов да мисли за тези неща през еротиката и езика на Алина Рейес.

"Емануела" - книга, вдъхновила редица еротични филми, както и създала не малко фантазии в главите и на мъже и на жени. Еманюел Арсан смело навлиза в света на еротиката и не се поколебава да опише страстни сцени и да скандализира пуританите. Това е първият еротичен роман със световен успех, на който може да съперничи единствено "Месарят". Четивото излиза от печат 1959 г. и бързо бива преведено на още няколко езика, тайничко предавано от ръка на ръка и четено в пълно уединение.

Самото име Емануела вече се е превърнало в нарицателно за страст, еротика и неприлично поведение. Авторката има още два еротични романа - "Емануела девственицата" и "Истинската Емануела".

"Фани Хил или мемоарите на една лека жена" е друго симпатично еротично четиво, написано от мъж - Джон Клеланд, което никога няма да бъде наредено до останалите книги в семейната библиотека, а прилежно скътано в бяла подвързия в нощното шкафче. Книгата, разбира се, скандализира с откровения си език и описателните сексуални сцени, но от друга страна не могат да бъдат отречени литературните й качества. Романът е написан в далечния 18 век, но популярен става чак през 20-и. За книгата се говори като за първия английски порнографски роман. До колко е порнографски или еротичен, сякаш няма голямо значение за читателите. Те могат да се насладят на една добре написана, с приятен език книга, от която сексуалните страсти ще се разпалят, но и ще се породят редица въпроси за положението на жените в обществото и недъзите в обществения ред като цяло.

Няма как да се подминат книги като "Лолита" на Набоков, "Любовникът на лейди Чатърли" на Д. Х. Лоурънс, Кама Сутра, "11 минути" на Паулу Коелю и редица други четива. Много от тях в определен етап на своето съществуване са били забранявани, гонени, унищожавани и по всякакъв начин мъчени да изчезнат от лицето на земята. Но няма как да бъдат изтрити от съзнанието на хората.

Не трябва да се гледа с лошо око към еротичните романи. Те са неделима част от масовата култура, точно както сексът е част от живота (все пак благодарение на него се заражда нов живот). Смешно е да се правим, че не знаем вечер какво се случва или ни се иска да става в спалнята и да отричаме еротичните четива. Разбира се, много от сладострастните книги не блестят с никаква оригиналност, качество на изказа и нямат капка литературна стойност. Те биват прочетени веднъж и вече са изпълнили кратката си и безславна цел. Но други се превръщат в световна класика, която не може да бъде отречена.

Такива например са "Прелъстен" на Вирджиния Хенли, "Заложник на греха" на Сюзън Джонсън и още редица други розови, булевардни романи със страстни корици и съдържание, което на дълго и широко описва как вълшебният му меч прорязва нейния натежал от страст и очакване розов храст, а ръцете му се увиват като отровен бръшлян около тялото й и проникват на невероятни места, за да доставят неземно удоволствие и т.н. На кориците на подобни четива задължително има полу-голи мускулести мъже оплетени в различни пози с жени в пищни рокли, тежки прически и натежали погледи.

Благодарение обаче на книги като "50 нюанса сиво" еротиката отново се връща по лавиците на библиотеката ни, а жените стават по-смели да изразяват сексуалните си желания или поне да не ги е срам да си признаят, че имат такива и да държат в ръка "гореща" книга. Все пак, всеки има нужда от капка сраст, еротика и дори порнография, пък били те и представени в книги.