Толкова добър ли си, за колкото всъщност се мислиш? Колко добре управляваш финансите си, колко добре разчиташ емоциите на хората? Колко здравословно живееш, в сравнение с хората, които познаваш. По-грамотен ли си от повечето? Да знаем колко сме компетентни, спрямо останалите, не е въпрос само на самочувствие, това ни помага да разберем кога можем да разчитаме на себе си и кога трябва да потърсим съвет и помощ от някой друг.
Оказва се, че всъщност не сме толкова добри в самооценката си и често си приписваме повече качества, отколкото всъщност притежаваме. Така се появява и илюзията за превъзходство...
Случвало ли ви се е да се сблъскате с човек, който няма никаква реална представа за себе си и то не в добрия смисъл на думата. Този човек не е прекалено скромен, за да припознае добрите си качества, а обратното - този човек е прекалено наперен и самоуверен до степен, в която не осъзнава, че всъщност не го бива чак толкова.
Обичайно е за хора, оперирани от чувство за хумор, да обожават да разказват вицове. Обичайно е за хора, които са ужасни шофьори, да учат останалите как да карат. Обичайно е и за хора, които не се справят идеално в живота, да дават мъдрите си и непоискани житейски съвети на останалите. Често се оказва, че шефове са хора с много по-малко лидерски качества и компетенции в сферата от техните подчинени, например. Но защо се получава така? И защо я има тази бездна между реалност и представа? Защо невежите хора се мислят за компетентни?
Това интересно състояние, което е все по-често срещано в днешно време, може да бъде обяснено с т.нар. Ефект на Дънинг-Крюгер или иначе казано как глупавите са твърде глупави, за да осъзнаят, че са глупави.
Ето и малка справка какво точно представлява Ефектът. Това е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си.
Говорим си за...
Действителната компетентност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, тъй като компетентните личности могат погрешно да допускат, че другите хора са носители на равностойно на тяхното разбиране или познание. Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“.
С две думи, хората, "поразени" от ефекта на Дънинг - Крюгер по правило имат по-нисък интелект, сравнително по-скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор. Белязани от тази комбинация, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са грешни, а талантите, които си въобразяват че притежават, са неправдоподобни. Ето защо убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция.
Интересното е, че ефектът може да порази не само хора с по-малко знания или възприятия за света, той може да достигне до всеки един от нас. И именно за това е толкова интересен. По-умните хора забравят, че не всички притежават същите знания, докато по-необразованите могат да бъдат наясно, че има още много неща, които не знаят.
За съжаление, в сила е и обратния ефект - компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ - неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи.
Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите. Стивън Хокинг е бил безкрайно прав в своето изказване, че "главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания".
Но надежда все пак има. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния експеримент да преминат специален курс на обучение, където не само усвоявали конкретни компетентностти по упражняваните от тях професии, но и методи, с чиято помощ да измерват сами перодично реалната си компетентност. Повечето от тях успели да проумеят, че са живели в заблуда.
Другото, което можем да направим, ако се съмняваме, че и ние може да сме подвластни да този ефект, е да искаме обратна връзка по-често - както в работата, така и в междуличностните взаимоотношения. Важното е да чуваме какво ни казват наистина, дори и да не ни харесва и да сме готови да променим нещо. Второто, и по-важно нещо, което трябва да направим, е да не спираме да се учим.
Хубаво е да не забравяме да живеем според мъдрата мисъл на Марк Твен: "Ако спориш с идиот, вероятността той да прави абсолютно същото е много голяма."
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.
