Днес искаме да ви запознаем с една жена. Не, с едно вдъхновение.
Едно вдъхновение за промяна, за свобода и за любов.
Нейната история успя да ни напомни, че никога не е късно да следваш мечтата си. Да бъдеш свободен и щастлив без страхове и угризения.
Запознайте се с Татяна Христова - бивш дългогодишен служител в телекомуникационна компания, а понастоящем е създател на марката Adoria и творчески двигател за създаването на линия дизайнерски дамски дрехи.
И докато четете нейната история, не забравяйте - свободата има своя цена, въпросът е дали ти си готов да я платиш. Защото повечето пъти свободата се заплаща с риск и безсънни нощи.
Но едно е сигурно - винаги си заслужава да рискуваш! (бел. ред.)
* Прочетете статията, за да разберете как Татяна иска да вдъхнови и вас!
***
От малка растях сред жени (майка ми, двете ѝ сестри, бабите ми), които ме учеха на естетика и красота. Така, както те я разбират и виждат, но все пак... Във времената, когато нямаше голям избор, те шиеха, плетяха, създаваха си техен собствен стил. Баба казваше, че никой няма да каже „Вижте я тази жена, как хубаво се е наяла.“
Но всеки ще забележи и оцени, ако си се облякла добре. И така започнах да се занимавам сама с облеклото си. Една и съща дреха от майка ми, я възраждах по няколко пъти в различни модели, преправени за мен. Но после в България дойдоха известните модни марки и моловете и стана много лесно и достъпно да имаш дрехите от списанията. Преди няколко години, ей така, за хоби, започнах да си измислям декорации върху тениски, които подарявах на приятелки. Те пък започнаха да ме окуражават да развия потенциала си в тази посока...
В последните години често се питах дали съм напълно удовлетворена от кариерата си и от естеството на работата, с която бях ангажирана по цял ден. А щом съм си го помислила дори веднъж, беше сигнал за мен, че нещо не е наред.
Винаги съм се възхищавала на хората, които не се страхуват да поемат рискове и да правят драстични промени в живота си, без да се съобразяват със стереотипите и клишетата от сорта на възраст, опит, образование, чуждо мнение и т.н.
И започнах смело да си мечтая. Даже направо неразумно. Даже мечтаех в минало време – какво ли щеше да е сега, ако бях станала лекарка, актриса, адвокатка, дизайнер, учителка, следовател, певица, психотерапевт... Толкова се въодушевявах на моменти и възхищавах на хора с подобни професии, че 6- 7 годишната ми, по това време, дъщеря ме питаше периодично „Мамо, а ти, като пораснеш, каква ще станеш?“
Ставаше ми много приятно и щастливо да се превъплъщавам в други амплоата. И пламъчето на промяната беше запалено.
От друга страна обаче да си седиш уютно в матрицата и то от векове, е толкова лесно, удобно, познато, сигурно...
Обаче пък, нали сме се родили, за да сме щастливи. А и свободата, ах, свободата... Тя ми е толкова важна! Сега някой ще ме пита „Ами защо не си се реализирала в някоя от мечтите си?“. Каквото и да отговоря, ще звучи като оправдание. Други години бяха. Възможностите и информацията за тях бяха оскъдни.
Когато трябваше да си търся работа за първи път, беше абсолютен късмет да намериш работа изобщо, никой нямаше претенции каква точно. И някак си съвсем непланирано и за мой голям късмет се озовах в една технологична индустрия, което за времето си беше огромно постижение и невероятен шанс. Започнах стъпчица по стъпчица, бавно и сигурно, да се развивам като професионалист в областта на маркетинга и продуктовото развитие и управление. И така 15 години - сигурна работа, добра заплата, приятно работно място, много социални контакти.
И така, времето си минаваше, аз си работех, мечтите напираха и дойде момент, в който започнах да се пришпорвам и да си поставям въпроса за моето бъдеще и за моите мечти съвсем ребром и по много краен начин „Сега или никога?“. Опитвах се да се предизвиквам, да се подритвам сама, само и само да не се оставя на рутината, на течението.
Трудно беше, много беше трудно. Отговорът се променяше всеки ден, че даже и по-често. Все чаках нещо да се случи. Не знаех какво точно исках да се случи, но много го исках. Е, подходящият момент не идва никога. И така аз си харесах една наглед обикновена конюнктура в житейски план, припознах я като големия момент и реших да „скачам“ в дълбокото. Благодарна съм, че имах възможност да си го позволя и да получа безрезервната подкрепа на съпруга си, на близките и приятелите си.
Реших да доразвия темата с тениските. Но бързо проектчето се превърна в проект. За да съм подготвена теоретично, завърших в рамките на 3 месеца едно деветмесечно онлайн обучение по моден дизайн. Четях и разглеждах денонощно информация, снимки, материали...
Нямах търпение. Исках незабавно да се впусна в тази нова Вселена.
Никога, никога, никога не е късно да смениш рязко посоката, за да си щастлив и удовлетворен. Или поне да опиташ.
Защото няма по-голям провал от това да не си опитал. Важното е да си уверен, че това е твоят път и че ти дава възможност да развиеш целия си потенциал и същност като професионалист и като личност.
Защо сега? Защо не реших да направя това преди 10 години?
Големите промени, идват, когато си готов за тях. А и приоритетите на хората се променят. Преди 10 години корпоративният свят ми изглеждаше като филмова звезда – привлекателен, бляскав, изискан, обещаващ, важен... Как да не се влюбиш в него? А и бях почти в началото на кариерната стълбичка и мотивацията и възможностите за развитие бяха наистина големи, обозрими и достижими.
Освен това ми липсваше опит и увереност да започна сама свой собствен бизнес. Не бях узряла за подобно начинание. А и все още не бях достигнала до прозрението, че работейки всеотдайно и влагайки цялото си сърце в работата, е много по-добре да го правиш за себе си, вместо за някой друг, пък било то и филмова звезда...
А за да следваш мечтите си, трябва да си смел, малко повече от умереното. Ако не си достатъчно смел, все нещо няма да ти достига, за да направиш първата крачка и винаги ще си намираш оправдания.
Ако си прекалено смел, можеш да станеш сам жертва на мечтите си, като пренебрегнеш, разочароваш или загубиш други важни неща - любими хора, приятели, пари, свободно време, забавления, че дори и себе си.
Прекрасните мечти и тяхното осъществяване идват и с редица трудни моменти.
Най-трудният момент всъщност беше момент от няколко месеца – да намериш необходимата информация, да създадеш правилните контакти, да намериш правилните партньори, да се адаптираш от света на големите компании към този на дребния бизнес.
Но колкото и клиширано да звучи, хората наистина са най-ценният капитал. Ти може да си вложил много, даже всичко, но ако този, на който разчиташ, те провали, твоите усилия са били напразни. Урокът, който аз научих е, че в бизнеса трябва да си безкомпромисен и да не се изкушаваш да даваш втори шанс. Иначе плащаш 2 пъти.
Поне при мен това се доказа на 100%. И съм много благодарна на хората, които ми помогнаха и подкрепиха и още по-благодарна на тези, които не го направиха, че даже ми и навредиха. Опитът е много скъпо нещо, както като актив, който придобиваш, за бъдещо ползване, така и като цена, която плащаш за него.
Година по-късно всичко това е една реализирана мечта. И всичко това се случи, защото...
Аз съм много упорита. Дори да имам само 1% възможност да постигна целта си, не се отказвам. Работя много, всеотдайна съм на каузите, на които се посвещавам и в които вярвам. Но по-важното е, че всичко, което правех, ми носеше огромно удоволствие и удовлетворение. Просто бях щастлива да правя точно това, въпреки трудностите. И нямах търпение да уча и да правя нови и нови неща, които ме приближават до сбъдването на моята мечта.
Въпросът, който нямаше как да не зададем на Татяна: Чувстваш ли се вече свободна?
Свободата винаги за мен е била много ключова и важна - във всичките ѝ измерения. И винаги съм се стремяла да я преживявам, както в големите решения и избори, така и в ежедневните ситуации.
Но сега се освободих от някои мои страхове и предразсъдъци – страх от финансова криза; страх от това да рискуваш и да се впуснеш в непознатото с 300 км./ч; страх от перспективата предизвикателствата да станат мой начин на живот; страх от евентуален провал. Това е огромно бреме, но аз го свалих от раменете си и сега ми е много леко, хубаво и приятно.
Искам да науча всички, които четат това на...
Смелост, самоувереност и свобода. Човешките възможности за безкрайни, също както и мечтите ни. Ние сами си слагаме граници. Хората трябва да разберат какво искат за себе си. И ако са сигурни, че това е техният път, да тръгнат по него и да не се отказват.
Дерзайте! Бъдете решителни! Щастието ни зависи от нас самите!
