Срещата ни с Биляна Савова никак не е случайна, защото след броени дни българското женско списание "EVA" ще отбележи своя 15-и рожден ден. За целта екипът на изданието събра 77 популярни родни лица, за да ги включи в мащабна фотосесия - основна част от празничния брой на "EVA", излизащ на пазара в началото на декември. Затова едва ли има по-подходящ човек от артдиректора на "EVA" Биляна Савова, който може да щрихова красивите визуални идеи и спомени, събирани на страниците на списанието през последните 15 години.

Творческата страна в живота на Биляна сякаш винаги я е избирала. Неслучайно тя решава да учи рисуване, а по-късно следва и архитектура. За нея дипломата никога не е била самоцел и предпочита да отделя повече време и усилия в самообразоването и самоусъвършенстването си.

Обича да пътува сама и на далечни дестинации, за да изпитва духа и тялото си. Движението е нейната любима енергия, затова за нищо на света не би се отказала от карането на сърф, конната езда и йога. Харесва ранните лягания и ставания, защото сутрин ѝ е някакси по-хубаво и вдъхновяващо. Последното нещо, което обаче приема за своя кауза и най-силна житейска мотивация, е това, което прави за хората с множествена склероза. Самата Биляна има тази диагноза от пет годинии и я определя като едно от събитията в нейния живот, които адски я амбицират и карат да върви напред.

Попаднем ли в мелодичния свят на Биляна, то без съмнение класическата музика е тази, даваща ѝ верен тон в нейното съществуване. Напоследък обаче се хваща, че все по-често избира да слуша тишината заради нейната красота, себепреоткриването и факта, че я кара да се чувства жива. Отдавна е спряла да брои колко пъти е препрочела "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс. А колкото до филмите – "там вече е друго". Биляна с охота разказва, че е пристрастена към киното и гледа ужасно много филми. Дори мечтата ѝ е да направи филм по свой сценарий. А преди да отправим няколко въпроса към Биляна, ще завършим нейното представяне с любимата ѝ фраза от лентата "Най-екзотичният Мериголд хотел", която гласи – "Всичко завършва добре! Ако не е добре, значи това не му е краят!".

- Вече 15 години списание "EVA" е едно от най-четените лайфстайл списания у нас. Какво според теб стои в основата на неговия успех?
- Три неща – изцяло български продукт, невероятен екип и верни читатели, за които мислим непрекъснато. И всичко това е подправено с много любов и безкрайно вдъхновение.

- За 15-я рожден ден на "EVA" бе направена специална фотосесия с десетки родни популярни лица. Кое е най-сериозното предизвикателство и трудност в организирането и осъществяването на подобен проект?
- Предизвикателство е да събереш на едно място толкова много хора, да подбереш най-добрия екип, който да осъществи подобен проект, и да се справяш постоянно с промените, които настъпват, въпреки стриктния план и върховна организация. Аз обаче много обичам предизвикателствата. Винаги имам план за действие. Даже не е един. Но много често стигам до плана, наречен импровизация. И тогава се получава това, което трябва да се получи. Обичам да измислям неща в екстремни ситуации.

- Как започна да се занимаваш с тази професия. Случайно ли стана или винаги си имала отношение към творческите процеси?
- Винаги, макар че неосъществената ми мечта е да стана лекар, по-точно хирург. Но в екипа на списание "EVA" попаднах точно навреме и там намерих невероятни хора и приятели. Там открих и работата, която много обичам и която дори ме спасява в редица трудни моменти.

- Сподели някоя наистина куриозна и забавна случка от твоята работа през годините?
- Някоя!?!?! Това е много трудно. Имам толкова много! Все пак това са 15 години, 180 издания на списанието, което прави над 300 организирани фотосесии... И винаги е интересно. Научих се да не си изграждам образи на хората, с които работя. Колкото пъти съм го правила, винаги след това съм била изненадана. Така например са ме изненадвали всички фолкизпълнители, с които съм работила. Много са дисциплинирани и изпълнителни. И ужасно точни! Изненада ме и Лили Иванова, когато веднъж трябваше да отида до нейното жилище, за да обсъдим снимките, които бяха приключили, и тя ме посрещна с домашна роба, вдигната коса и никакъв грим. Изглеждаше толкова спокойна, красива и различна! И до ден днешен съжалявам, че не ѝ предложих да я снимам такава. Може би щеше да ми откаже, но знае ли човек... Иначе всички случки са забавни. Всъщност, ако не ми е забавно, няма как да ми е интересно.

- Какво ти липсва в креативния подход и визия на българските лайфстайл списания, което незабавно би коригирала?
- Мислейки върху отговора на този въпрос, всъщност си дадох сметка, че точно такива български списания просто няма. Има много лицензирани заглавия, но честно казано, българските им версии не са ми много интересни. Единственото списание, което си купувам, е "L'Europeo". Има страхотни и много истински снимки и интригуващи текстове. Не искам да коригирам нищо, а и не ми е това работата. Щом нещо се случва, значи така трябва. Това, което мисля, че искам да внуша на хората, занимаващи се с тази професия, е никога да не забравят, че да издаваш списание е много отговорна дейност, защото всяка една буква, всеки един образ, всяка една линийка, която е част от дизайна, изграждат стил и вкус. Бих коригирала обаче всичко, което ни обгражда. Много грозни неща има около нас и те ме натъжават и доста ме изморяват.

- Като цяло твоята длъжност е свързана с показването на естетически емоции и мигове, но кои са нещата от живота, пред чиято грозота не можеш и не искаш да се примириш?
- Ето (оглежда се наоколо), казах ви какво. Огледайте се. Грозни сгради, грозни надписи, грозни реклами. И това е фонът, сред който живеем. Децата ни се изграждат като личности на този фон. Преди години, когато за пръв път отидох в Лондон, се разплаках на терасата на музея "Тate Modern". Еми, не е честно! Защо ние живеем в такава среда, а хората там – в друга. Какво не ни достига? Обаче парадоксът е, че си обичам това място и доста често точно тези грозотии ме предизвикват и вдъхновяват.

- Все пак сме на празнична тематика, затова нека те попитам какво пожелаваш на екипа на "EVA"?
- На екипа и на себе си пожелавам вдъхновение. Пожелавам неспирен порив към открития. Пожелавам здраве и много, ама наистина много любов.