Реших да бъда лековато откровена и да започна разказа си с едно признание. Предизвикателството, отправено от вас чаровни дами, ме завари в едно доста тъжно, унило и съвсем не вдъхновяващо вътрешно състояние.

Но пък се случи нещо друго. Реших, че мога да натракам на лаптопа си няколко реда, които ако не ми харесат, ще изтрия с едно натискане на клавиша. Започнах да пиша, и нещо в мен се преобръщаше, спомени се появяваха от нищото и мислите ми скачаха направо на празния лист и се настаняваха удобно в "4-те неща които ме вдъхновяват"

Пътуването сред природата е едно от нещата, които разтварят плавно и нежно съзнанието ми и ме карат да се чувствам като след пролетно почистване. Да тръгна сама на път, с почти празна раница и то без да знам къде ще спя е едно от нещата които ме докарват до екстаз.

Оставям пътя да минава през мен, без да имам идея нито къде ще отида следващия ден, нито колко време ще остана.

Гордо бих заявила, че съм жена, която още от дете се е докосвала до няколко вида изкуство и изживяването съпровождащо творческия процес, може да бъде описан само като магия. Танците винаги са ме вдъхновявали, и често в къщи си пускам музика и танцувам диво и необуздано пред огледалото.

Винаги, когато си спомня за участието ми в една истинска театрална постановка, изпитвам същото чувство и сякаш пеперуди летят в стомаха ми от вълнение.

Това, с което всекидневно разпалвам вътрешния си огън, е да правя неща за първи път и когато те, като по чудо да се получат, ми идва да литна от възторг. Да виждам как успявам в нещо което правя за първи път в живота си, ми дава онази увереност че мога, че нищо не е чак толкова трудно да бъде постигнато.

Спомням си как направих първия си домашен козунак с квас, с каква радост гледах през стъклото на фурната надигащата се маса тесто. Нещо в мен летеше и ми казваше: Видя ли че можеш!

Едни от най-ценните и истински моменти в живота ми са онези, в които без да ми пука дали някой ме гледа, да направя нещо което хората смятат, че човек на моите години не би трябвало да прави. Дори понякога лудостта ми е разпалена още повече ако има една, две възмутени физиономии на мои връстници, които са на крачка да ме последват в лудориите.

Зимата, когато натрупа сняг, не пропускам да се хвърля в някоя преспа, а пролетните поройни дъждове ме карат да си хвърля обувките и да шляпам боса под дъжда без чадър.

Да разговарям, просто ей така с непознати хора по спирките и в автобусите, ме кара да се чувствам като турист всеки ден. Да си обличам розови чехли с тюркоазени пеперуди, лилава пола и цикламена блуза с току що дооформено с ножицата деколте, ми вдъхва смелост и ми дава необходимата доза безотговорност.   

От  Катина Аврамова

Ако искате и вие да се включите в играта на Edna.bg и да се борите за някоя от уникалните ни награди, прочетете условията ТУК!