Историята, която ще ви разкажем днес, е за вярата в ценностите и съзидателната и търпелива борба за отстояването им. Ще ви разкажем за една млада жена, която всеотдайно защитава природата и успява да постигне целта си, като се крепи единствено на волята си. 

Някои ще определят действията ѝ като лудост, други като смелост, но това няма значение, защото каквито и да са, те вече са дали резултат. Във време, в което гледаме как екоактивизмът се превърна в заливане на известни произведения на изкуството със супа, е добре да си припомним, че борбата за защита на природата от човешките действия може да има и друг облик - такъв, който не разрушава, за да съхрани. 

Снимка: Pexels

Джулия Бътерфлай Хил става известна като момичето, което живя 738 дни, от декември 1997 г. до декември 1999 г., в короната на гигантска 1500-годишна секвоя на име Луна. Целта - да спаси огромното дърво от дърводобивната компания Pacific Lumber Company. 

Джулия e случаен активист без опит или грандиозни цели, но с желание да се вкопчи в нещо в момент, който за нея бил от съществено значение. Тя не можела да повярва, че някой просто ще вземе резачката и ще унищожи за броени минути вековно дърво, както и последните останали секвои в Калифорния. По-късно разказва на хората, че никога не би помислила, че е възможно да постигне нещо подобно, преди да го направи. Историята на Джулия говори силно на всеки един от нас за нашата индивидуална сила, за това на какво е способен един единствен човек. Затова следващият път, когато си помислите “Какво мога да направя аз? Аз съм просто един човек.” се сетете за Джулия Бътерфлай. 

Бащата на Джулия е евангелски свещеник и семейството ѝ винаги било на път. Живеела в кемпер до десетгодишна възраст, като семейството рядко се задържало на едно място за повече от две години. Малката Джулия расте играейки навън и се чувства като у дома си сред природата. По време на поход със семейството си, когато тя е на шест, пеперуда каца на пръста ѝ и остава там през целия поход - от тази случка идва и прякорът ѝ Бътерфлай (butterfly - пеперуда).

След тежка автомобилна катастрофа и период на възстановяване в началото на двайсетте си години, Джулия получава прозрение, че животът ѝ е излязъл от релси. „Бях обсебена от моята кариера, успех и материални неща. Катастрофата ме събуди за важността на момента и това да направя каквото мога, за да окажа положително въздействие върху бъдещето,” казва тя за този етап от живота си. 

Снимка: Pexels

Джулия решава да се отправи на пътуване на запад до реге фестивал за набиране на средства за стара гора, където се свърза с група от „гледачи на дървета“ от северното крайбрежие на Калифорния, които протестират срещу сечта на секвои на Pacific Lumber Company.

По това време през 1997 г. Джулия научава, че са останали само 3% от екосистемите на древната секвоя. Посещава стара гора и е възхитена от мъдростта, енергията и духовността, която излъчват секвоите. Убеждава се, че иска да промени нещата. Интроверт и любител на природата по душа, Джулия решава, че животът на дърво за седмица или две изглежда като нещо, което може да направи.

Бътерфлай разказва, че тогава еко организацията Първо Земята! искали да привлекат вниманието към спешната необходимост от защита на вековни дървета и имали нужда от някой, който да остане на секвоя, така че дървосекачите да не могат да я отсекат. Понеже нямало други доброволци, те трябвало да изберат нея.

“На 10 декември 1997 г. сложих колана и се изкачих на Луна, 180 фута нагоре. Това, което мислех, че ще са три или четири седмици на дървото, се превърна в две години и осем дни. Върнах се на земята едва след като компанията се съгласи да защити Луна и заобикалящата горичка," описва подвига си Джулия. 

Две платформи с размери 6х6 фута в масивната корона на дървото били домът на Джулия през следващите две години. Тя използва телефон, зареждащ се от слънчева енергия, с помощта на който изпълнява ролята на кореспондент от дървото, привличайки вниманието на международните медии. Джулия не била сама в усилията си. Доброволци изминавали всеки ден дългия път нагоре по планината, за да ѝ доставят храна и провизии.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Julia Butterfly Hill (@juliabutterfly.hill)

По време на мирния си протест, Джулия преживява една от най-жестоките бури - Ел Ниньо, тормозена е от хеликоптери и е заплашвана от дървосекачи, които секат дървета около нея, дори получава смъртни заплахи. През повечето време тя е мокра и ѝ е студено, а понякога дискомфортът и страхът я карат да ридае свита в короната на дървото.

„Знаех, че ако продължа да обсъждам политиката и науката и остана в ума, вместо в сърцето и духа, винаги ще става дума за едната страна срещу другата. Всички обаче разбираме любовта, всички разбираме уважението, всички разбираме достойнството и всички разбираме състраданието до един определен момент. Как бих могла да убедя дървосекачите да пренесат тези чувства, които може да изпитват към човека, към гората? И как мога да ги накарам да се откажат от стереотипите си за мен? Защото в съзнанието им аз бях прегръщаща дърветата, ядяща мюсли, мръсна хипарка." 

По време на тези две години и осем дни Джулия започва да развива силна връзка с дървото, наречено Луна. Тя твърди, че самото дърво ѝ вдъхвало сила да продължава напред. 

Снимка: Pexels

Най-накрая усилията на Джулия се увенчават с успех. На дърводобивната компания явно им писва от нея, а и интересът към каузата на момичето става все по-голям с напредването на времето. От Pacific Lumber Company подписват споразумение за запазване на дървото непокътнато, както и на буферна зона от 200 фута около него.

Природозащитната организация Sanctuary Forest улеснява преговорите между Джулия, от нейната платформа на дървото, и Pacific Lumber Company. Споразумението включва плащане от 50,000 долара за загубени приходи от дърводобив (тази сума по-късно е дарена за изследвания за устойчиво горско стопанство) . Организацията Sanctuary Forest става попечител на консервационен сервитут за защита на Луна и продължава да я защитава и до днес.

Снимка: Getty

Така необикновеният протест на една млада жена привлича вниманието на света към спасяването на дървета и допринася за намаляването на изсичането на вековни гори. Нейният пример ни дава поле за размисъл за това как нашият живот може да бъде дар, който да е от полза за света.

Самата Джулия разделя живота си на три етапа: преди дървото, по време на дървото и след дървото. След широко разпространената история за Джулия и Луна, жената продължава с активизма си по различни начини, включително като писател с бестселъра „Наследството на Луна“ и наръчника „Човекът прави разликата“, както и като съосновател на редица екологични организации. 

Вижте снимките от протеста на Джулия, които развълнуваха целия свят в края на 90-те: 

Джулия Бътерфлай - момичето, което живя 2 години на дърво, за да го спаси от отсичане

10 снимки

Прочети още: 

• Чудесата на Майката природа: най-изумителните цветя на света
• Липа за вечна любов, върба против тъга – вижте скритата сила на различните дървета
• Моринга - „дървото чудо“, което може да ни подмлади
• Какво е „дърво на богатството“ и как да си го отгледаш вкъщи