Биляна Траянова
На Бали наричат традиционните лечители балиани. Някои от тях лекуват с растения и чрез чародейства. Вместо рецепти, балианите дават малко пакетче с мистичен прах, който трябва да се смесва с вода и ароматни масла. Препоръчват на пациентите си да правят пречистващи церемонии, за да е по-ефективно лечението им.
Балийците вярват, че болестта е нахлуване на негативни сили и нарушаване на хармонията в малката вселена на човешкото тяло. Някои лечители лекуват с масажи, други са много добри в наместване на фрактури.
Този тип лечения са много популярни на острова, поради факта, че много хора трудно могат да си позволят лечение в болница.
Да станеш лечител на Бали е като да станеш свещеник. Най-често знанието се предава от баща на син.
Изобщо нямаме представа какво може да представлява един лечебен сеанс на местен лечител.
Пътуваме с нашия дългогодишен приятел и гид Нйоман към малко село, някъде в района на Убуд. Заобиколени сме от тропическа растителност, типичните им къщи и храмове се подават сред зеленината. Тесни улички правят пътя подходящ най-вече за мотоциклетите, с които балийците бръмчат, минавайки пъргаво покрай буса ни.
Пристигаме пред голям семеен храм. Всички семейства на Бали имат храмове в дворовете на къщите си, но този прави впечатление на доста по-голям от обичайното. Посрещат ни всички, които в момента са тук. Един след друг идват да се здрависват с нас, да ни поздравят, сякаш сме най-големите им приятели, най-важните им гости. Очите им хвърлят щастливи искрици, радостта им от срещата ни е толкова искрена!
Нйоман ни представя, едър за балиец, млад мъж, със спокойно лице, с бял саронг и балийски уденг - така се наричат специфичните мъжки тюрбани, които балийците носят. „Това е лечителят“.
Мъжът усещал дарбата си още в ранна детска възраст. Друг лечител го припознал като негов наследник и му разказал за съдбата на лечителите - отказваш се от всичко лично, отдаваш се на това да служиш на общността, на духовете и боговете… Но избраният не искал да подчинява живота си на тези сеанси, на служенето на дарбата, на отдаването и пълното посвещаване… Искал да изживее младостта си, да се радва на свободата… Появили се жена му и трите им деца. Искал и той като всички да може да заведе децата си някъде за уикенда. Но… за него дошли тежки изпитания. Болестите се стоварвали върху му една подир друга, а лекарите в болницата нямали решения за нито една от тях. Старият лечител се намесил и отново припомнил, че тази дарба му е дадена „от духовете“ и ако не я приема ще завърши бързо земните си дни.
Трудно било взимането на това решение - да се съгласиш да служиш безрезервно. За да получи благословията на боговете и духовете новият лечител трябвало да поиска тяхното разрешение, да им даде думата си и да постави даровете си на всеки един от 24 посочени му висши същества. Тръгнали мъжете от храм на храм, всеки закрилян от различно светло същество…. Минали месеци докато обходят всички свещени места. Докато… не получил благословията и не започнал да лекува. „Не лекува той, а духовете, които влизат в тялото му. Те се въплъщават и започват да говорят всеки със своя глас, всеки лекува различно…“ Това научаваме, докато чакаме началото на лечебните сеанси в храма.
Какви са тези духове… Как така говорят вместо човека? Вече сме смутени. Духовете на какво мнение са за нашето присъствие, на всичкото отгоре сме и с камери?
Как ли ще се приеме любопитството ни на хора, дошли от толкова далеч, непознаващи този свят и порядки, мистичност и невидими сили?
Нйоман вече е зает да асистира на лечителя и не може да отговаря на безбройните ни въпроси. Дава знак на Валери, че може да влезе в малката стаичка и да снима всичко, което предстои. За друг няма място. Вратата остава отворена и следващите, които чакат за помощ от духовете виждат какво се случва вътре.
В стаичката на повдигнат подиум е седнал лечителят. До него има стол, на който сяда нуждаещият се от лечение. В миниатюрното стайче са и двама асистенти, единият е Нйоман.
Преди да започне каквото и да било, асистентите разпалват безброй ароматни пръчици и ги поставят заедно с даровете на всяка една от десетките статуи в храма. Омайните пушеци отнасят даровете на божествата и духовете и те стават благосклонни да помагат. Първият пациент е около 30 годишен балиец, в неизменното традиционно облекло. Всъщност всички тук са облечени традиционно. Преобладават белия и жълтия цвят. Никой не говори, освен лечителят, но вече със съвсем различен глас, от този, с който ни се представи, когато се запознахме. Гласът е дълбок, гърлен и някак женствен.
Изведнъж пациентът започва да издава страшни звуци, тялото му се разтриса неудържимо и асистентите се вкопчват в него, за да го удържат на стола. Треперещите ръце на мъжа, който очевидно е в транс, се насочват към устата му , правейки недвусмислени знаци – иска нещо за ядене. Можем да надничаме от далеч. Валери снима. А дали ще има запис? Имаме сериозно подозрение за това… Притеснението ни дали трябва да сме тук, независимо от професионалния си интерес става все по натрапващо се…
Подават на мъжа бетел и той започва да го дъвче настървено. Устните и зъбите му стават кърваво червени. Започва да говори с много страшен глас. Докато в следващия миг всичко не се връща обратно по местата си. Пациентът излиза от странното състояние. Изглежда няма никаква представа какво се е случвало. Асистентите го прикрепят да стане, сякаш е много отпаднал след сеанса.
Идва ред на следващия пациент.
Пред прага на стаичката е седнала на земята с подвити настрани крака жена на средна възраст, цялата в бяло с ярко жълт пояс на кръста. Лицето и е смирено, очите обаче са тъжни. Косата и е прибрана в кок на тила. Тя търпеливо чака. Какво ли я измъчва?
Лечителят отново заговаря с чужд глас, а асистентите превеждат въпросите на жената. Тя отговаря. Докато не става нещо повече от плашещо. Тя започва да се тресе толкова силно, че двамата асистенти не могат да я удържат. Лечителят, все така с чужд глас, дава знак да я изведат навън при статуята на едно от божествата. Прикрепяйки я от двете страни асистентите я извеждат и я поставят да седне на земята. Палят ароматни пръчици и одимяват, както статуята, така и жената. От устата и се изтръгват мощни гърлени звуци, тя прави истерични жестове, сякаш пуши невидима цигара… Тялото е с поведението на мъж… заливат я страховити стонове, започва зловещ смях, сякаш зъл дух се подиграва на лечителя. Жената говори с дълбок басов тембър, ако не я гледаш, ще си сигурен, че гласът идва от огромен мъж. Този сеанс определено е тежък, отнема много енергия на всички участващи в него.
Изведнъж жената започва истерично да крещи, да ръкомаха заканително, пръстите и треперят пред устните и, имитирайки пушене, гърлените и звуци са плашещи.
Не разбираме и дума от това, което казва. Асистентите превеждат. Онемели сме. Не помръдваме. Жената, заела вече и поза на мъж-грубиян, е готова да се бие… Всичко това продължава сякаш нереално дълго време. Реалността ни изведнъж се пропуква и не знаем кое е действителност, кое ритуал…
Гледайте новите епизоди от поредицата на „Без багаж“ - всяка неделя , от 13 ч. по Диема.
Най-доброто от миналите епизоди можете да гледате всеки делничен ден от 18 ч., по Диема.
В официалния канал на "Без багаж" във Vbox7.com можете да гледате всички епизоди на предаването.
