Колкото и да обикаляш широкия свят, едва ли ще се почувстваш удовлетворен, ако не стъпиш на земята на една от най-невероятните човешки цивилизации - Египет.

Историята на африканската страна наподобява на сюжет за приключенски сериал.

Пред очите ни започват да се редят силно вълнуващи въображението епизоди за владетели, считани за богове - хитри жреци, способни да обърнат хилядолетните представи на народа само с един зрелищен ритуал, храмове, които излизат изпод пясъците на Сахара, за да възбудят още повече апетита на откривателите, гробници, които разкриват могъществото на фараоните и невиждания архитектурен талант на древните египтяни.

Пирамидите в Гиза, Сфинксът, гробниците в Долината на царете, храмовете в Карнак и Луксор, статуите в Абу Симбел – пътуването из Египет няма да бъде стопроцентов екшън, ако не бъдат посетени тези шедьоври на древните строители.

Изследователите твърдят, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години.

Известно е, че преди 7000 години Египет всъщност се е простирал върху савана. По тези земи са се разхождали тигри, лъвове и слонове. В последствие климатът се изменил, докато саваната не се превърнала в най-голямата гореща пустиня в света – Сахара.

Пътуваме на юг към градчето Едфу, на западния бряг на река Нил, между градовете Есна и Асуан. Населението на Едфу е около 60 хиляди жители. В този район се намира един от най-добре запазените египетски храмове – този на бог Хор, а на около 5 км. от градчето има и руини от древни пирамиди.

Пътуваме и по-често се разминаваме с ездачи на магарета, отколкото с автомобили. Това вече е екзотика! Мъже и момчета, облечени в традиционните си джилбаби, подритват в хълбоците животинчетата, опитвайки се да ги накарат да се поразбързат. Странно е, но се мяркат и типичните за Азия открити таксита с три колела (наричани тук-тук в Тайланд). Предприемчиви египтяни са видели в тези икономични превозни средства добър бизнес и малко по малко са ги наложили като транспорт чак на другия край на света.

Първата ни среща с древния свят днес е при Храма в Едфу, посветен на бог Хор. В случаи като този, определено си заслужава да научиш предварително къде си попаднал. История и мит така се преплитат, че те завихрят вихрушки на оживяла вълшебна приказка…

Синът на Изида и Озирис, соколът над крилат слънчев кръг, Хор - победителят на Сет, от много векове бил символ на единството на страната и царската власт.

Изида, богинята на плодородието и майка на Хор, го помолила да закриля хората на Египет от Сет, бога на пустинята, който убил бащата на Хор, бог Озирис.

След много битки със Сет, Хор успял да го победи.

Храмът в Едфу е най-големият, посветен на свещения брак на бог Хор и богиня Хатор. Тук са се провеждали множество фестивали в чест на божествената двойка, мястото е било посещавано от поклонници в древността.

Хатор била богиня на радостта, женската любов и майчинството. Била едно от най-важните и популярни божества на древен Египет. В някои случаи тя е богинята, която въвежда мъртвите в отвъдния живот, в други е покровителката на музиката, танците, помагала при раждането на децата.

Най-често Хатор е изобразявана със символа на крава, с рога, между които има слънчев диск.

Слънцето започва да пари, но нищо не може да ни спре да продължим нататък. Храмът на върховния бог с глава на сокол - Хор, е най-добре съхранилият се древен храм в Египет и е вторият най-голям, след този в Карнак. Вероятно строителството е започнало около 237 г. пр. Хр. Работата по постройките и надписите отнела  повече от 180 години.

Храмът има кула, която се смята за най-високата сред оцелелите до днес храмови кули в Египет. Висока е 37 метра и е декорирана с батални сцени.

Срещу солиден бакшиш успяваме да убедим един от пазачите, възрастен човек с тюрбан, да ни разведе навътре из коридорите, стълбищата и да ни качи на най-високата възможна площадка, за да разгледаме храма отгоре. Слабите светлинни лъчи от фенерчетата на телефоните ни правят преминаването по тесните стълбища почти достоверна възстановка на времената, в които по тези каменни стъпала са стъпвали фараони и жреци, осветяващи пътя си с крехките пламъци на маслени лампи.

Група прилепи са се настанили по таваните на тъмните коридори и тихичко започват да скрибуцат в момента, в който нарушаваме спокойствието им. Въпреки че са само на педя разстояние от очите ни, рискуваме и ги снимаме. Като светкавица просветва мисълта “дано не са от кръвопиещите видове“…

Погледнат отгоре, храмът изглежда наистина огромен. Самата идея да бъде издигнат толкова висок, подсказва за страхопочитанието на древните египтяни към боговете. На някакво подобие на английски успяваме да научим от човека с тюрбана, че целият храм бил  скрит под тонове черна пръст, на която били издигнати къщи, отглеждали се кози и овце, събирали са се купища боклуци.  Внушителните му размери се разкрили едва през 1860 година. С височина 36, ширина 79 и дължина 36 м, впечатляващата постройка е трябвало да бъде почиствана цели 20 години, тъй като от нея са се виждали само около 2 метра от колоните на входа. Всичко останало е било добре скрито под земята и вероятно това е причината, която е запазила храма в такова добро състояние.

Въпреки това, за времето, преди да бъде напълно разкопан, опитни крадци са успели да отмъкнат някои ценни елементи от светилището.

Отлично запазените надписи по стените на древноегипетския паметник предоставят важна информация за езика, митологията и религията по време на гръко-римския период в Древен Египет.

Върху тавана на предверието има изрисувани 6 групи крилати същества. По-навътре е разположена статуята на Бог Хор, която е висока 3 метра, изкусно изработена от черен мрамор.

В основната зона има впечатляваща, откъм размер, хипостилна зала. Навсякъде по стените ѝ има рисунки, гравирани върху пясъчния камък. Пресъздадени са множество релефи, които показват ритуални срещи между бог Хор и неговата съпруга Хатор.

Ето ни и в т.нар. зала на Нил, в която в древните времена се е съхранявала светената вода, нужна за ритуални церемонии. От западната страна на главния храм се влиза в малка зала-лаборатория, в която са се приготвяли кремове и ароматни отвари за намазване на статуята на бога-сокол, която е гравирана на стената. Рецептите за кремове са запазени и до днес. От тази лаборатория се влиза в съкровищницата на комплекса, в която са се пазили даровете за боговете.

Наосът в храма край Едфу е най-старата постройка в комплекса, но за да се стигне до него, трябва да се премине през залата за жертвоприношения. В най-древното помещение се смята, че навремето е стояла малката 60-сантиметрова позлатена дървена статуя на Хор, която редовно била къпана, преобличана и парфюмирана от жреците.

В края на храма им светилище, включващо ниша от сив гранит, където вероятно е била статуята на бог Хор. Светилището е заобиколено от 12 стаи, където могат да се видят изобразени множество сцени. Някои от тези помещения били използвани като складове, а други били място за провеждане на различни религиозни ритуали. 

Храмът на Едфу е почти непокътнат и фантастичен пример на древен египетски храм.

* * *

Любопитно:

• Бог Хор е изобразяван още като малко момченце, седнало в лотус, заедно с майка си.

• Окото на Хор е древен египетски символ на закрилата на царската власт от божествата и често се открива там, където има изображения на майката на Хор, Изида и други божества, асоциирани с нея.

• Хор бил бог на войната и лова. Най-често е изобразяван като сокол. Той се превърнал в символ на величието и властта.

• Фараоните били смятани за Хор в човешка форма.

* * *

Обикаляме чудесата на Египет. Безброй са. И сякаш времето се завърта в обратна посока и ни отвежда в поредния епизод на приключенски сериал, чиито главни герои сме ние. Пътуваме и сме убедени, че минаваме покрай още много, неразкрити древни съкровища, останали на сигурно място,  дълбоко под пясъците и чакащи своя звезден миг.

Без багаж! Египетската приказка продължава! Нямаме търпение да ви разкажем!

Скъпи приятели, новите епизоди на "Без багаж" за Египет, можете да гледате във Vbox7 ТУК. А в играта за пътешествия на "Без багаж", можете да се включите ТУК.