Долу рекламата! Да живеят работата и самодисциплината!
След като завършите училище, няма веднага да получавате годишна заплата от 60 хиляди долара. Няма да станете вице- президент на компания със сателитен телефон в колата си, преди да си го изработите. - Бил Гейтс
Само не бъркайте упоритостта и дарованието. Като гледаш към най-добрите във всеки бизнес, се поддаваш на изкуше- нието да ги признаеш за гении и значи отказваш на прос- тосмъртните, включително на себе си, възможността да се мериш по тях. В действителност обаче настоящите им уме- ния най-често не са подарък от съдбата, а плод на желязно постоянство, методично експериментиране и усъвършенст- ване, отсяване на неработещи методи и прилагане на успеш- ни, а това е умение, което всеки може да възпита в себе си. - Дан Кенеди
Много от моите връстници (при първото издание на тази книга ще бъда на 38 години) с недоумение наблюдават хора, които на 25 или дори на 22 години вече не искат да работят. Казваме, че следващото поколение след нас „иска много и наведнъж“. Тоест, да не правят нищо, а да изберат лесния начин и същевременно да имат впечатляващи доходи. На сайта modnye-slova.rf има следното определение:
„В младежкия жаргон „хайп“ означава истерия около човек, уебсайт, приложение или в най-лошия случай – устройство. Между другото, глаго- лът „да хайпваш“ означава приблизително същото като думите „да правиш пиар“ или „да налагаш“.
Според мен имах късмет: през 90-те години хайпът засегна родителите ми, а аз все още бях твърде млад, за да имам свободни пари, за да инвестирам в странни финансови схеми като МММ, „Властелини“ и други. А през 2010-те вече го надраснах. Тоест, по време на моето детство беше практически невъзможно да „изкараш лесни пари“. Затова навсякъде пропагандирам темата за труда и самодисциплината. А и какво друго да пропагандирам, ако резултатите си съм постигнал единствено поради факта, че повече от 10 години работех по 14 часа на ден и всеки ден с малки стъпки се придвижвах към целите си? Е, нямам вроден талант, съдбата не ми е правила подаръци, затова трябваше да работя усилено, да чета, да уча, да изучавам, да измислям, да правя малко повече от другите, после вдигах глава и виждах, че мнозина вече са зад мен. А понякога зад мен бяха всички, а аз се оказвах първи.
Успоредно с кариерата ми в корпоративния свят, технологиите, включително интернет технологиите, се развиха много активно. И след това тръгна... iPhone като подарък за лайкове, курсове „Как да стана милионер за три месеца“, взаимни абонаменти за повторни публикации, отслабване в един уебинар, сътрудничество на блогъри, изгаряне на собствените ти мазнини заради предполагаема томбола за вносна кола, автоматично наддаване за продажби на автомобили, когато изобщо не е необходимо да правите нищо – „стой и лови входящия поток от клиенти“.
Най-интересното е, че започват да се появяват герои, които лесно се издигат с помощта на хайпа. Има доста живи примери.
В резултат получаваме огромен слой от обществото, който не иска да работи и с упорита работа да постига заслужени резултати; хора, израснали с примери за лесно и просто забогатяване. Виждаме онези, които не искат да правят нищо, но искат да се къпят в пари и да карат „Ламборгини“.
Преди няколко години фонд „Обществено мнение“ зададе на младежи под 26 години въпроса къде биха искали да работят. Резултатите ме шокираха. По-голямата част искат да бъдат чиновници, а след това бизнесмени, а значителна част от респондентите искат да работят за „Газпром“. Според тях това са синекурни длъжности.
– Ставаш чиновник – при тях са всички предимства на цивилизацията! Държавата им дава апартамент, вила, кола с буркан, „чадър“!
– Ставаш бизнесмен – ето ти милиони печалби, безкраен поток от клиенти, лоялни служители и любезна данъчна инспекция.
– Отиваш в „Газпром“ – ами, там всичко е ясно. Мечтите се сбъдват там. И то веднага.
Момчета, няма такова нещо!
Всички хора, които постигат нещо в този живот:
– работят много, без да вдигат глава;
– вършат си работата честно и страстно;
– работят много, без да вдигат глава;
– опитват се да променят света около себе си;
– работят много, без да вдигат глава;
– разбират, че всичко зависи само от тях;
и затова работят много, без да вдигат глава.
Сега Негово Величество Хайпът се опитва да управлява консуматорското общество в ерата на потреблението. Лесно и бързо да се получават резултати, а понякога и псевдорезултати. Един биткойн колко струва само... Нито един човек, който е влагал в биткойни, не може разбираемо да обясни какво е това, но всеки разбира отлично, че стойността се определя от търсенето.
Докато има много желаещи да развиват криптовалути, стойността им ще расте. Много ми е интересно дали някой ще си спомни след 10 години какво е биткойн?
Хората искат много и го искат веднага: да забогатеят, да отслабнат, да се прославят, да станат силни, успешни и красиви. Върху това са изградени цели индустрии.
Но според мен всичко това мирише на мошеничество. Няма лесни начини, това е измама.
Затова, когато получавам предложения в социалните си мрежи за набиране на абонати, харесвания и други глупости (и това се случва всеки ден), аз се усмихвам и продължавам да игнорирам тези предложения. Искам истински резултати, а не гумена публика. И ако не само четете книгите ми, а и следите акаунтите ми в социалните мрежи – благодаря за това! За това, че ви имам вас – истински и живи.
Между другото, по едно време също исках лесни пари и дори от оскъдната си заплата купих билети за руското лото с надеждата, че Фортуна ще бъде милостива и ще ми даде няколко милиона рубли или апартамент в Москва. Но някак не ми се получаваше да спечеля повече от 150 рубли. Ех...
После взех калкулатора, седнах и изчислих какви са шан- совете ми за значителна печалба. Знаете ли какви бяха?
0,001316%
Това е вероятността за голяма печалба от един лотариен билет.
Вероятността да спечелите голяма печалба в някой тираж, е по-малка от вероятността да умрете в деня на тегленето на тиража.
Да, някой ще спечели, но най-вероятно няма да съм аз. Следователно седнах и си направих татуировка: „Долу рекламата! Да живеят труда и самодисциплината!“.
Всеки видим и забележим резултат на човек е резултат от дългосрочни инвестиции и много хиляди часове работа. Всеки милионер, актьор – носител на „Оскар“, олимпийски шампион, известен режисьор, Нобелов лауреат и друг признат човек е прекарал много години от живота си, за да се изкачи на пиедестала си.
Допускам, че разсъждавам по този начин само защото аз самият съм преминал пътя на труда и самодисциплината. Баща ми, армията, търговският отдел ми внушиха разбирането, че резултатите се постигат само по този начин – честен и открит.
А за вълшебните хапчета, чудодейните резултати и като цяло, за онези хора, които продължават да ви налагат лесни начини, е много добре написано в добрата стара книга „Чук и Гек“, където две малки момчета разсъждават за вълшебството.
Качили се те да спят на печката и там майка им дълго им разказвала различни истории и приказки. Накрая тя задрямала.
– Чук, – попитал Гек – защо в много истории и приказки има вълшеб- ници? Ами ако и наистина ги има?
– Както и вещици и дяволи? – попитал Чук.
– Ами, не! – махнал с досада с ръка Гек. – Няма нужда от дяволи. Каква е ползата от тях? А ние можехме да помолим вълшебника да отлети при татко и да му каже, че отдавна сме пристигнали.
– А с какво би полетял той, Гек?
– Ами, с какво... Би замахал с ръце, или нещо такова. Той си знае.
– Студено е да размахваш ръце сега. Я, какви ръкавици имам, и ръ- кавици с един пръст, и въпреки това, докато влачех дънера, пръстите ми бяха напълно замръзнали.
– Не, кажи, Чук, все пак нямаше ли да е хубаво?
– Не знам – замисли се Чук. – Спомняш ли си, в двора ни, в мазето, където живее Мишка Крюков, живееше един куц човек? Той ту продаваше гевречета, ту от време на време при него идваха всякакви жени, бабички и той предсказваше кой ще има щастлив живот, а кой – нещастен.
– Познаваше ли?
– Не знам. Знам само, че после дойде милиция, прибра го и от квар- тирата му изнесоха много чужди неща.
– Значи той вероятно не е бил вълшебник, а мошеник. Как мислиш?
– Разбира се, мошеник – съгласи се Чук. – Да, така мисля, и всички магьосници трябва да са мошеници.
Аркадий Гайдар
„Чук и Гек“,1939 г.
