Илиaна Смилянова
Случва се в едно семейство или партньорство единият от двамата да е по-симпатичен, а другият като че да обира негатива на двойката. Добре е да си даваме сметка, че партньорската енергия е общо дело и че няма как единият да бъде само доброто, а другият – само лошото ченге.
Недолюбваният често е опора на онзи, който печели симпатиите. И често именно той води трудните общи битки, които по-симпатичният избягва на всяка цена. Всъщност на висока и за двамата цена.
Надали има семейство (партньорство), в което да няма проблеми, разпри, търкания.
И слава Богу, тъй като те могат да бъдат двигател за развитие на отношенията – онагледяват проблемите, помагат натрупаното напрежение да излезе наяве, подтикват всеки да изплюе камъчето и да сподели къде и какво го заболи, какво му е в повече и какво не му достига. И най-вече правят нас и отношенията помежду ни честни.
Но колко често се караме с партньора си не заради нас самите, не заради нашите желания, нужди, възгледи, а заради желанията и настроенията на други (близки и далечни) хора, на които ние позволяваме да се вклинят помежду ни и (волно или неволно) да влошат семейната атмосфера?
Когато това се случи, то тези други хора, често без и да подозират за това, започват да играят определяща роля в живота както на партньорите поотделно, така и на двойката като цяло. Вклиняват се помежду ни - и то само защото ние сме им позволили техните желания и интереси да изместят центъра ни в чужда посока.
Така, винаги с наша помощ, се ражда и съществува семейният триъгълник. Той съвсем не винаги е свързан с интимно-любовни отношения. Напротив, много по-често „третата страна” в триъгълника е роднинска или приятелска.
Проблемът, напрежението помежду ни в този вид конфликти често се поражда от страха ни да отказваме – защото така сме свикнали, за да не се почувстваме лоши, за да не загубим доброто мнение и доброто (каквото и да значи това) отношение на другите към нас. Друг е въпросът, че „добро” в случая често означава старо, до болка познато и съвсем не винаги предпочитано от нас.
А истинското приятелство и родство не почиват на безкритичност и на вечна неизменна услужливост. Добре го е казал Ралф Уолдо Емерсън: ”Не искам да третирам приятелствата изискано, а с най-груба решителност. Когато са истински, те не са стъклен конец или фигури от скреж, а най-здравото нещо, което познаваме.”
Неумението ни да отказваме само може да задълбочи напрежението в отношенията и постепенно, но сигурно да доведе до сериозен сблъсък и дори раздяла.
Според С. Н. Лазарев, когато се страхуваме да откажем или да критикуваме някого, ние не го обичаме достатъчно. Затова решението не е да намаляваме честността и искреността в отношенията, а да увеличаваме любовта помежду ни. Защото любов и честност в същността си са едно и също.
И вместо двама да се карат, а да печели трети – макар че неговата победа е по-скоро пирова, е добре да потърсим какво искаме самите ние според зова на душата ни и да последваме този зов. Защото той ни води към избор, добър не само за нас. А за всеки, с когото животът ни среща.
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
