Имало едно време хора, които искали да притежават всичко.
Те всеки ден гледали рекламните блокове по телевизията и бленували да се сдобият с все повече вещи. Вещите ги карали да се чувстват значими. Стремежът към познанието стоял заключен в килера, заедно със стари неща, които те наричали спомени.
Вярвали, че от сън спомени няма.
Времената на лицемерие настанали неусетно. Зловещите надписи за вредата от тютюнопушенето не намалили продажбата на цигари, а алкохолът се рекламирал със спотове, в които ти се искало да станеш главен герой.
Повече отвсякога бирата се леела светла, тъмна и мътна от сините екрани в малките холове – като река, където някой зад кадър ти е обещал сигурно щастие и гарантирана наслада.
Вярвали, че единственият сигурен начин да изпъкнат сред останалите, е скъпият аксесоар, закупен на промоция. Затова чакали с нетърпение намаленията в магазините. Всичко било с надпис „SALE“ това ги правело щастливи. Айфонът бил на една ръка разстояние. С един клик си осигурявали радост, каквато дотогава не била позната. Тя искряла в очите на народонаселението. От сутринта поданиците на кралството обличали най-представителните си дрехи. Очакването за невероятното намаление в мол било вълнуващо. Било неповторимо.
Подкарвали автомобилите си, бързайки към заветните прахосмукачки, миксери, телевизори и пасатори на безценица. Моловете никога не разочаровали своите верни поклонници.
Вдъхновени от предстоящия шопинг, всички се псували един друг по столичните булеварди и научавали по някоя пикантна подробност за своите майки. Случвало се да разменят и по някой друг шамар, макар да пестели сили и енергия за дългите опашки в модерния универсален магазин.
Борбени били хората от това кралство. Не се предавали лесно. Страстта към вещите с времето ги направила силни и непоколебими.
Вечер те се прибирали вкъщи с кашони и торби – някои насинени, но истински щастливи, че са си купили за „без пари“ ютия, електрическа четка за зъби или ножица за рязане на пресни подправки.
Именно в такава вечер едно пораснало момче също си влязло усмихнато у дома. През деня то се разминало на улицата с оперен певец, който се разпявал на тротоара, бързайки в обратна на другите посока. После пък възрастна жена му подарила стрък момина сълза - ей така, без конкретна причина. „Животът наистина е прекрасен!“, казало си в леглото то.
И започнало да сънува...
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.