Тодор Капитанов
Имам един въпрос към всички ви: колко време може да издържите в компанията на ваши приятели без да клюкарствате по адрес на другите?
Или може би въпросът е колко часа ще минат без обсъдите дрехите, обувките, мъжете, жените, любовниците, уменията и прочие на ваши общи познати, или на някой известен в публичното пространство?
Мисля, че малцина биха се похвалили, че са издържали повече от час, без да обсъдят нещо зад гърба на друг по негов адрес.
Струва ми се, че фрази като „Знаеш ли, че тя всъщност е...” и „Видя ли колко зле изглеждаше?” са по-използвани от хората в ежедневието им от думите „благодаря” и „обичам”.
Лично аз се чувствам доста неудобно от този факт. Не се съмнявам, че и при вас емоциите са сходни.
За съжаление всички ние сме ставали жертва на коментари по наш адрес, които едва ли биха ни накарали да се чувстваме добре.
Но нека си признаем, че и никой от нас не е безгрешни в това отношение, защото малко или много сме били некоректни към приятели, колеги и изобщо хората около нас. Вероятно така ще правим и занапред.
Да, всички ние сме виновни за това, че се говори зад гърба на останалите. Обаче няма как да не не дадем приз на жените, които са лидери в клюкарстването. Те обичат да разпространяват слухове, клюки и злобни коментари. Обичат да правят тези неща повече от шоколад, от мъже, от обувки и бижута. При това взети заедно.
Скоро прочетох прочуване, че обсъждането на лични подробности около живота на другите съставлява близо 80% от всички разговори между жените. Представяте ли? Това означава, че осем от десет думи попадат в категорията клюки.
Защо жените клюкарстват толкова много? Да не би така да затвърждават приятелството си, обединявайки се срещу някого? Някаква тръпка ли изпитват? Или пък оргазъм? Нямам обяснение иначе защо е тази непреодолима нужда на обсъждат другите.
Явно е, че клюкарите са навсякъде около нас и едва ли някога някой ще успее да ги откажем от този грозен навик. Наречете ме наивник, но аз ще се опитам да се изправя срещу тази армия от пиперливи и злобни усти, бълващи огън и жупел по нищо неподозиращите им „приятели”.
Искам да ви кажа само едно: Престанете!
Престанете веднъж завинаги да въвличате в клюки останалите. Това, което правите, не е безобидно. Думите имат голяма сила. Нима не усещате как разпространяването на слухове и лъжи има реални негативни последици за него? Нима не виждате, че когато говорите лошо за друг човек, вие пряко или косвено го наранявате? А нужно ли е да споменавам колко много самите вие се излагате, щом проявявате готовност да влезнете в такива разговори? Прекрасно знам, че ако някоя от вас е готова да клюкарства с мен за трети човек, то значи същата е готова да клюкарства и за мен, със същия този човек. Доста долнопробно. И евтино.
Просто престанете да клюкарствате. Обещавам ви, че така светът ще стане едно по-добро място за живеене.
Прочетете още от Тодор Капитанов:
