Поредната среща, поредната нощ, в която се лъжем - aз него, той мен…

"Така е всеки път, така е всеки път...", тъжно си повтарям, а как не искам, как не искам да е така.

Нужно ли е да лъжем в любовта си, да се лъжем, че сме обичани и да вярваме в това? Не!

Аз днес се отричам от думите, напразно похабени, отказвам се от теб и от всеки, когото нямам сила да прежаля. Забравям всички погледи и кратки срещи, изтривам с тях сълзите от раздяла и в този нов ред на мисли ще сътворя своя нова вяра!

Не искам повече заблуди и въпроси, не искам повече нерешителна любов, от това да обичаш наполовина, с условност - няма по-горчива форма на любов!

Загубих време, загубих чувства, загубих себе си почти, но не, не е още късно да те намеря или ти мен, може би.

Без план, прогноза и очакване за утре, животът губи своят чар, щом се опиташ да предвидиш неговият ход.

И не, аз няма да те търся, няма да те чакам да се появиш, неочаквано и страховито, нямам сили и да затаявам дъх, просто ще посрещна утрото на новият ми ден.

Ако ти решиш да дойдеш с изгрева, ще се усмихна и ще ти помахам с ръка, ако залезът е времето за нашата раздяла, нямам повече от ден, който да потопя в забрава...

Но ако все пак намериш сили да останеш, аз пак ще се усмихна, защото за теб това остана - усмивката и цялото ми сърце!

Автор: Елиза Костадинова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".