Приятели на Edna.bg - както знаете Edna.bg празнува 5-ти рожден ден и раздава 5 прекрасни парфюма Chanel No.5 като награди в своята тематична празнична игра. Всичко за нея и как можете да се включите и вие - прочетете ТУК.
А сега споделяме и един от текстовете на участници в играта, които получихме по темата "До моето Аз след 5 години", с която ви предизвикахме...
- Хей, здравей – казвам и махам с ръка на момичето, седнало на изрязания пън, подпрян на пясъчната дюна.
Не ме чу. Застанах пред нея и отново я повиках – „Ехо, тъмнокоске“. Тогава момичето се стресна и ме погледна. Ококорила очи ме попита какво искам...и защо приличам на нея? Отговорих й, че аз съм тя...преди 5 години.
Тогава тя скочи и ме прегърна толкова силно, че си помислих, че ще ме счупи.
- Не бях сигурна дали ще ми се зарадваш... Помислих си, че ще ми крещиш, ще ме обвиняваш, че ме мразиш...
- Но защо? - попита ме тя.
- Заради всички грешки, които допуснах, заради страха, който изпитвах, заради нещата, които никога не направих, а толкова исках...
- Почакай! – прекъсна ме тя и бръкна в джоба на дънките си. Извади едно листче хартия и ми го подаде. – Погледни...хайде...прочети написаното, преди да продължиш.
Взех бялото листче от ръката й, разгънах го и го прочетох. Бе написано само:
„Никога не е късно да започнеш. Винаги е прекалено рано да се откажеш.“
Тогава се сетих, че преди точно пет години написах тази бележка и си обещах винаги да я нося със себе си.
- Виждаш ли онзи мъж и децата, играещи си около него? – посочи плажа моето аз след 5 години. – А, ето го и цялото семейство около тях. И приятелите, но само истинските. О, виж и този белег. – показа дълбока драскотина на ръката си. – Получих го при поредното си пътуване. Ами онази ужасна работа...спомняш ли си? Напуснах я! Взех си нещата и избягах.
Започнах да пиша, споделях, отпечатаха ме...Успях! Благодарение точно на онези грешки, заради онези ужасни страхове, заради всички несполуки. Защото именно тези неща ме научиха и ме направиха човека, който съм. И, разбира се, заради онази бележка, която ме накара да разбера, че наистина никога не е късно да започнеш отначало. Благодаря ти!
Преди да се върна към реалността, успях да отговоря само „Гордея се с теб мое аз след 5 години!“.
Автор: Камелия Маринова
Включете се и вие в нашата игра "Edna на 5 " ТУК >>>
