Пророчеството на Свети мъченик Боян, княз Български според българската православна църква е свързано с покръстването на българите. 

Легендата разказва, че по времето на хан Крум (802-814) веднъж сред пленници попадна и ученият византиец Кинамон.

Синът на Крум - Омуртаг (814-831) забелязал влиянието му върху синове му или просто от неприязън към християнството го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831-836), по молба на своя по-голям брат Енравота извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си като роб, така княз Енравота под влиянието на Кинамон тайно приел християнско кръщение и бил наречен Боян.

Няма никакви фактологически сведения за него: нито къде е гробницата му, нито къде са мощите му, нито дали е съставяна служба в негова чест.

Паметта му се празнува на 28 март със споменаване на името му в денонощното богослужебно последование. Княз Боян Български е познат като първия български мъченик, умрял за християнската вяра.

Имен ден празнуват всички, които носят името Боян, Боянка, Бойко, Бойка, Албена.