В първата събота от Великденските пости празнуваме Тодоровден, наричан още Тудорица или Конски Великден.
Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие.
Според народните представи на този ден св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, после забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято.
Затова народът свързва Тодоровден с надеждата за плодородие.
Традициите днес повеляват младите невести да омесят обреден хляб с формата на кон или подкова. Хлябът се намазва с мед и по него се залепва варена царевица. След това свекървата проверява добре ли е станал и се раздава на близките.
Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод.
Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.
Именно конните кошии заемат важно място на днешния ден.
Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли.
След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели, и не на последно място – признанието на останалите. Сетне първенецът дава почерпка в своя дом.
Празничната трапеза на Тодоровден включва пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи и варена царевица.
Днес имен ден празнуват всички, които носят името на св. Теодор Тирон, както и имената Божидар, Донка, Юлиян, Юлияна.
