Седем седмици преди Великден отбелязваме Сирни заговезни – последният ден преди Великденските пости.

Днес искаме и даваме прошка на най-близките си (винаги по-младите искат първи прошка от по-възрастните) с думите „простено - прости“, т.е „аз ти прощавам и ти ми прости“.

Прощаваме си за волни и неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го разгневяваме.

На този ден за последно се яде блажно преди строгия Великденски пост. На трапезата се поднасят яйца и млечни продукти – сирене, извара и кисело мляко, както и сърми и риба.

Задължително на вечерята на Сирни заговезни се яде баница със сирене и бяла халва.

Празникът се свързва и с ритуала "хамкане", при който с конец в средата на тавана се завързва парче халва или варено яйце.

Най-възрастният мъж в къщата залюлява конеца, а малките деца се надпреварват да захапят парче от халвата, без да го хващат с ръце.

След това конецът се запалва и по него се гадае колко плодородна ще бъде годината.

На Сирни заговезни има обичай хората да се маскират. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората.

Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е настъпването на пролетта и края на зимата.

Така че извадете днес карнавалните костюми и халвата, вземете прошка от най-близките си и си направете хубав, домашен, български празник.

И прощавайте!