На днешния ден православните християни отбелязват Сирни заговезни или Прошка, както е по-известен празникът в народните обичаи. Сирна неделя е винаги седем седмици преди Великден и е един от най-големите зимно-пролетни празници.

Традициите налагат на Сирница да се палят обредни огньове, чрез които хората са вярвали, че прогонват и изгарят злите духове от дома. Кладите се прескачали за здраве и късмет. Младите момци хвърляли малки стрели в дворовете на девойките, които харесват.

На този ден за последно се яде блажно преди строгия Великденски пост. На трапезата се поднасят яйца и млечни продукти – сирене, извара и кисело мляко, както и сърми и риба. Задължително на вечерята на Сирни заговезни се яде баница със сирене и бяла халва.

Празникът се свързва и с ритуала "хамкане", при който с конец в средата на тавана се завързва парче халва или варено яйце. Най-възрастният мъж в къщата залюлява конеца, а малките деца се надпреварват да захапят парче от халвата, без да го хващат с ръце. След това конецът се запалва и по него се гадае колко плодородна ще бъде годината.

На Сирни заговезни се ходи на гости на кумовете и родителите, за да се иска прошка. Прието е по-младите да искат опрощение за греховете си от по-старите. Ако е имало дразги и недоразумения през годината, сега е моментът тези отношения да се поправят. Прошка се моли с обръщението ”Прости”, а отговорът трябва да е "Простено".