На 8 септември Православната църква отбелязва големия празник Рождество Богородично. Денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от най-големите християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.
Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква. Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа.
Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат събори из цяла България.
Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.
Сутринта тя меси голяма пита -”Богородичен хляб”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
По повод на празника във всички епархии ще бъде отслужена Божествена Света Литургия.
На Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
На този ден храмов празник имат още Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други манастири.
По традиция на празника на манастира, когато се изнася за литийно шествие чудотворната икона на Роженската Света Богородица идват клирици от Света Гора - Атон, и на празничния водосвет присъстват гости от епархията, страната и чужбина.
На този ден, по думите на молитвата, "Бог престол свят на земле Себе предуготовал", защото Светата Дева като станала Божия Майка, станала сякаш Божий престол на земята. Родителите на Пресветата Дева били благочестивите Йоаким и Ана. Според преданието Йоаким произхождал от царски род, а Ана.- от първосвещенически род.
