Адв. Георги Богданов
Моята редакторка Мария звъни и ме пита следното: Жоро, чета обява, в която пише, че искат да наемат жена на работа, която да е над 40 години и да е електроинженер. Това дискриминация ли е.
Бях писал наскоро по този въпрос. Затова преди да дам конкретен отговор, ще си позволя да повторя част от виждането си, което бях застъпил в една предходна публикация за един друг сайт.
Подчинена на принципите на либералната политическа ценностна система съвременната държава-членка на Европейския съюз, определена като правова държава, се превръща в тоталитарна, извеждайки в степен на изключителност и до абсурд едни права, които по същността си съвсем не са толкова съществени.
Въведената в резултат на псевдолибералната идея за развитието на обществото нормативност на отношенията всъщност налага цензура и създава практики, които не защитават ефективно, но тормозят. Преекспонацията на правната уредба води до това, че който и да е от нас всяка сутрин още с отварянето на очи вече или е дискриминирал някого, или е упражнил домашно насилие.
Само за пример ще посоча законовите разбирания за дискриминация: Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Хората, които са писали този закон, със сигурност никога не са били ръководители или работодатели. Казано с други думи - никога не са изкарали заплатата поне на един човек в живота си и са чели или само дебели книги в лош превод или изобщо не са чели. Преписали са и то лошо някой европейски нормативен акт.
Тези закони се опитват да се противопоставят на естественото различие между хората.
Но да се върнем конкретно на въпроса: Да, това е дискриминация. Поне според прочита на закона, който аз мога да си позволя да направя. Това е дискриминация по признак “възраст”.
По този критерий съобразно закона ти, като млад електроинженер, можеш да сезираш Комисията за защита от дискриминация, да изложиш аргументите си, за това че си се почувствала дискриминирана по признака “възраст” защото някой търси да назначи жена-електроинженер, но не на твоите 24 години, а на 40. И вероятно ще получиш решение на комисията в твоя полза.
Има и позиция в обратната гледна точка.
В така разгледания случай комисията, на базата на закона, би отрекла правото на работодателя да формира свой екип според представите си и потребностите. Защото едно е да обучиш в конкретната работа една 24-годишна жена и тя да те остави поради бременност веднага след това и да ти се налага да търсиш нов работник, когото да обучиш, друго е да вземеш един 40-годишен работник, който по определение е с по-ниска вероятност да излезе в майчинство. Това е и един от аргументите да се търсят повече мъже. И това е естествено. Ние не можем със закони да елиминираме природата - защото, ако щете, Бог ни е направил различни.
Трудът е основният белег, който формира обществото. Обединявайки усилията си в трудови дейности, първите хора на земята са създали племенната общност. Ако се замислите, например, колко пъти звъните по телефона на хората, с които работите и на тези, които са ви били големи приятели, но сега не работите заедно, ще установите, че социалните ви контакти с хората, с които осъществявате трудова дейност, са много по-многобройни и разнообразни.
С трудовата си дейност човек, обаче, няма за цел само да общува. Има за цел постигането на определени стопански резултати. За постигането на тази цел работодателят в дадена фирма, доколкото не е благотворително дружество, има правото да подбере по определени признаци за пол, раса, възраст, образование и пр. белези трудовия си екип. И като реши да го направи, му се налага да дава обяснение защо иска 40-годишен електроинженер, а не такъв на 24. Ако пък напише, че търси жена-електроинженер с опит в професията, това веднага става непряка дискриминация.
Това не е толкова страшно, ако в обществото ни не се намират хора, които са толкова “чувствителни” по темата, че превръщат това в бизнес.
Сещам се за случай от практиката ми, в който инвалид беше осъдил над 28 столични обществени заведения – хотели, ресторанти и пр. защото с количката си можел да влезе в банята/тоалетната, но вратата на същата въпреки това не била в нормативно установения размер. Този човек целенасочено обикаля заведенията, хотелите, публичните сгради и завеждаше дела едно след друго, което е форма на бизнес и начин на преживяване.
За едно невлизане в банята и по тази причина неползване на нощувка в хотела за 1 нощ на лицето, което си беше от София, Софийски градски съд присъди обезщетение в размер на 3000 лева. Само за сравнение ще посоча, че обезщетенията за средна телесна повреда рядко надвишават този размер.
Ние не бива да дискриминираме никого. Но не бива и да позволяваме да ни се отнема правото на свободен избор и правото да наемем на работа този, от когото имаме нужда.
Защото, ако по времето на папа Юлий ІІ и Лъв Х имаше Закон за защита от дискриминацията в този му вид и Закон за обществените поръчки, вероятно нямаше да я има Сикстинската капела. Или пък нямаше да е изрисувана от Микеланджело...
Прочети още:
Ще бъдат ли разрешени еднополовите бракове в България?
Кой поема родителските права при развод?
