Поет, художник, мистик и автор на „Пророкът“ (една от най-четените книги през ХХ век), Халил Джубран се е превърнал в легенда на нашето време. Последователи от целия свят намират вдъхновение в неговата ненадмината способност да изразява вечни истини чрез изящната си поезия и да обедини Изтока и Запада в поетично царство на любовта, вярата и природната красота.

Днес ви вдъхновяваме именно с нещо от него:

***

Твоите деца не са твои деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за себе си.
Те идват през теб, но не са от теб.
И макар че са с теб не ти принадлежат.
Може да им дадеш любовта си, но не и мислите си.
Защото те имат своите мисли.
Може да подслониш телата им, но не и душите им.
Защото душите им обитават къщата на утрешния ден,
която ти не можеш да посетиш дори насън.
Може да се стремиш да си като тях,
но не се опитвай да ги правиш като себе си.
Защото животът не тече назад нито се застоява във вчерашния ден.
Вие сте лъковете, които изпращат децата си като живи стрели.
Стрелецът вижда целта на пътя на безкрайността
И ви свежда под могъществото си
Защото неговите стрели могат да отидат много бързо надалеч.
Нека преклонението пред ръката на Стрелеца да е с доволство.
Защото когато обича стрелата, която лети
Той обича и лъка, който е стабилен.