Неделя е, есен е и едва ли има по-подходящо време от това за вдъхновяващо стихотворение, което ще направи деня ни малко по-вълшебен.

***

Единственият начин да те имам...
Дали съм ти по силите? Не знам...
Аз даже и на себе си съм трудна.
Живея някъде на края на света
в едно забравено от всички пълнолуние.
Събуждам изгревите. Някъде към пет.
И после ги разхождам над морето.
От мидички направих си сърце.
(Понякога намирам перли в него.)
Понякога се влюбвам. Все във тебе.
И ставам истинска. Досущ като момиче.
И даже мъничко съм по-вълшебна.
Обаче си мълча, че те обичам.
Защото ме е страх, че ще се счупиш
от любовта, натрупана във мене.
А аз така не искам да те губя!
И си мълча накрая на вселената...

Caribiana

За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

>>> За още интересни материали изтеглете нашето мобилно приложение ТУК >>>