Да живееш в сянката на жена си: Как принц Хенрик и кралица Маргрете съхраниха брака си

На 10 юни 2017 г. Нейно Величество кралица Маргрете и датският принц Хенрик отбелязаха важно събитие - 50 години от сватбата им. Те отпразнуваха скромно и без излишно внимание, в компанията на децата и осемте им внуци. Без пищни тържества принцът нежно целуна съпругата си по главата, забавлява се с децата и кучетата и си припомни най-щастливите моменти от живота си с Маргрете.

Осем месеца по-късно той почина. Сега се помни като човек, който през целия си живот е бил обременен да бъде в сянката на съпругата си, но който е бил щастлив да бъде до нея.

Двама интелектуалци

С нейното раждане се отваря нова страница в историята на датската монархия. Малката Маргрете не става веднага принцеса. Родителите на момичето много години се надяват, че в семейството ще се появи момче, но напразно. Четири години по-късно има сестра Бенедикте, а две години след това се появява и Анна-Мария. Тогава вече няма съмнения - един ден кралица ще управлява Дания. Законът за наследяване на трона е променен и на 12-годишна възраст младата Маргрете получава законното си право да се нарича принцеса. Момичето възнамерява да защити това право през целия си живот, преди всичко чрез действия и безупречна репутация.

Маргрете веднага започва да култивира бъдещия монарх в себе си: учи при най-добрите учители в Дания, усвоява успешно чужди езици, литература, история и изкуство, пише поезия и рисува картини. Това е последвано от обучение в най-добрите университети: от Копенхаген до Сорбоната.

Междувременно във Франция, в семейството на графовете дьо Лаборд дьо Монпеза, младият Анри получава също толкова престижно образование. Момчето е отгледано в семейството на дипломат и прекарва първите пет години от живота си във Виетнам. Всъщност той също учи в Сорбоната, но е предопределено да срещне бъдещата си съпруга много по-късно.

Докато Маргрете продължава образованието си и едновременно с това изпълнява кралски задължения, Анри научава китайски и виетнамски, пътува из Азия, преминава през войната в Алжир и след това получава място в азиатския отдел на френското външно министерство. Младият мъж изгражда кариерата си бързо и лесно, вероятно с помощта на остър ум и естествена харизма.

Като дипломат и принцеса, те често присъстват на различни приеми, но се срещат едва през 1966 г. в Лондон, където Маргрет учи в Кеймбридж, а Анри работи като трети секретар на посолството. Говори се, че първоначално младият мъж няма желание да се срещне с нейно височество, но дългът си е дълг: все пак трябва да се срещне с принцесата. За изненада на младия мъж, пред него се появява очарователна млада дама, в която не се усеща и капка снобизъм.

Любов от пръв поглед

Веднага се харесват. Само няколко срещи са достатъчни на Анри, за да не мисли повече за нищо друго освен за красивата и интелигентна датчанка, която го пленява от пръв поглед. Няколко месеца по-късно омагьосаният французин предлага брак на принцесата, оставяйки кариерата си на дипломат.

Женят се на 10 юни 1967 г. По това време Маргрете все още е коронована принцеса, така че Анри просто сменя титлата си на френски граф с титлата на датски принц, като преди това се съгласява на още няколко стратегически промени. Името на Анри трябва да бъде заменено с по-благозвучното за датското ухо Хенрик и католицизмът е заменен с лутеранство.

Може би няма по-красива двойка от принцесата и принца. За един момент Маргрете и Хенрик стават любимци на датското кралство, които освен всичко друго веднага дава на страната двама наследници.

В сянката на короната

Това продължава пет години, докато бащата на Маргрете почива и 31-годишната принцеса се възкача на трона. Разбира се, Хенрик знае за кого е женен и въпреки това дори той не очаква каква огромна сянка ще хвърли върху него короната на любимата му. Като амбициозен дипломат, той сериозно се надява, че ще получи власт наравно със съпругата си.

Мечтите му обаче не са предопределени да се сбъднат. Правителството категорично отказва да даде на принца титлата крал-консорт, а наскоро коронясваната кралица просто не защитава интересите на съпруга си. Хенрик получава званията генерал от армията и адмирал от флота, но, разбира се, това не го утешава много.

Всяка двойка преживява кризи в отношенията си, но когато става дума за кралското семейство, напрежението между съпрузите може да бъде два пъти по-токсично. Хенрик и Маргрете може да са преминали през период, подобен на този, който някога са преживели младите Елизабет и Филип. Хенрик усърдно се опитва да получи повече правомощия за себе си и да се отърве от сянката на съпругата си, понякога публично изразявайки недоволство от позицията си.

Преодоляване на кризи

Това повлиява ли на отношенията им с Маргрете? Разбира се, но за разлика от Елизабет, датската кралица трябва да се изправи пред криза в много по-съзнателна възраст. Маргрете разбира, че не е в нейната власт да нарушава толкова драстично вековните традиции, но тя мъдро се опитва да включи съпруга си във всички важни събития и също така го насърчава да се занимават с творчество заедно. И се получава.

Общото хоби не само помага на съпрузите да преодолеят кризата в отношенията си, но като че ли още повече заздравява връзката им. От съвместната им „писалка“ произлизат разнообразни артистични начинания: преводи на чуждестранна литература (и двамата се подписват с анонимното име Х. М. Вейерберг), поезия, илюстрации за романи (Маргрете прави няколко известни рисунки), скици на театрални костюми и др. Принцът продължава да се бори за титлата си, но никога не се оплаква от Маргрете като негова съпруга. Любовта им продължава да цъфти и това се вижда с просто око.

През 2005 г. принцът най-накрая успява да спечели титлата принц-консорт. По това време той вече има собствен бюджет, както и редица почетни кралски награди и ордени. И въпреки това той продължава да чувства, че всичко това е само „подаяние“.

През 2011 г. той доброволно се отказва от титлата и отново започва да се нарича просто принц, а шест години по-късно прави изявление, че не иска да бъде погребан до съпругата си в кралската гробница. Но не защото не я обича, а защото няма право да лежи до жена, чийто статус е по-висок от неговия. Волята му, разбира се, е изпълнена. Тялото му е кремирано, част от пепелта е разпръсната над водите на Дания, а другата е погребана в градината на двореца Фреденсборг.

И в деня на погребението си принц Хенрик отново напомни на своята любима Маргрете за вечната им любов. Когато скърбящата кралица влезе в църквата Кристиансборг, за да изпрати съпруга си в последния му път, цяла градина с цветя и венци разцъфна пред нея. Малко по-късно кралският изповедник Ерик Норман Свендсен цитира в речта си стихотворение, което принцът е написал за Маргрете за сватбата им през 1967 г. Това е последната изненада на Хенрик за любимата жена, която той обожава приживе. Така той й признава любовта си за последен път.

Прочетете още: