Преди половин година започнах да полагам усилия, за да променя начина, по който изглеждам. И така, днес съм по-здрава, по-стегната, с по-красива кожа, с по-високо самочувствие. Хората не спират да ме питат „Как успя да постигнеш всичко това?“, но въпросът хич няма да им хареса. Защото отговорът на този въпрос не е политкоректен, нито облечен в красиви думи, но поне е искрен.

В тази статия няма да ви призовавам да се променяте и преосмисляте живота си. Защото това си е ваша работа, това си е вашето тяло.

Ще ви разкажа за уроците, които научих по пътя на себеобичта и физическата трансформация. Защото това си е моя работа, това си е моето тяло. 

Винаги съм се мислела за пухкава. Или просто недостатъчно стройна. Може би е заради височината, която така и не прескочи 1,60 и след пубертета, като през това време лозунгите „Обичай се такава, каквато си“ и „Твоите несъвършенства са съвършени“ въобще не помагаха, а само влошаваха положението.

Между другото, ако една жена наистина, ама наистина се обича такава, каквато е, и може с ръка на сърцето да каже: „Не ме интересува как изглеждам, аз съм велика“, аз лично ще отида, ще ѝ стисна ръката и ще я почерпя с голямо парче френска селска торта. Не на нея посвещавам тази статия.

Искам да се обърна към онези, чиято философия обобщавам така:

„Аз не притежавам необходимата воля и дисциплина да се променя, затова ще критикувам всеки, който ги притежава, за да не пострада собственото ми его.“

Тези хора твърдят, че броенето на калории е вредно? Аз им казвам, че е доказано, че преяждането е по-вредно дори от алкохола и цигарите.

Те твърдят, че всяко тяло е красиво? Аз отговарям, че не искам да изглеждам като жена, която неглижира здравето си и е на прага на диабета.

Снимка: iStock/Pexels

Забелязали ли сте, че тези токсични жени ни призовават да обичаме себе си, но с уговорката, че вече не изглеждаме като Адриана Лима или Кейт Мидълтън. Тях ще ги критикуват, защото са „твърде съвършени“ и карат жените да се чувстват неудобно заради „нереалистичните стандарти за красота“. Спомняте ли си онзи материал, който носеше гръмкото заглавие „Красивата жена няма право да е феминистка“? Припомнете си го тук.

Съжалявам, ако това, което четете, не ви харесва. Както вече казах, това е моето тяло, не вашето. И към това ще си позволя да добавя, че всеки взима решенията си сам, защото после сам трябва да се справя с последиците им.

Истината е, че губим толкова много време от живота си, за да се научим как да се обичаме с наднормено тегло, а всъщност можем да го инвестираме в самоусъвършенстване и самообразоване, за да бъдем по-здрави и по-щастливи.

Тук преднамерено не използвам изрази като „слаба“ и „дебела“, защото смятам, че красотата не е обвързана с телесното тегло, а с цялостния ни външен вид като огледало на начина ни на живот и ежедневните решения, които взимаме.

Снимка: iStock/Pexels

Та ако искате съвет от мен, с радост ще ви го дам. Първо, приемете факта, че искате да се промените, защото не се харесвате такива, каквито сте. В това няма абсолютно нищо лошо (стига това да не застрашава здравето ви, ако изобщо са необходими такива пояснения). 

Второ, стигнах до извода, че са необходими повече усилия, за да отлагаме постоянно преследването на мечтите си и да търсим оправдания за нашето бездействие, вместо просто да направим първата крачка и да поемем по пътя към своето по-добро Аз.

Когато се върна към онзи тъмен период от живота ми, просмукан от системни разочарования, емоционален глад и вътрешна борба, си спомням как дрехите ми отесняваха все повече, а хората около мен не спираха да повтарят: „Изглеждаш прекрасно, трябва да се обичаш повече, внушаваш си“.

Първият човек, който ми каза истината в очите, беше нутриционистката, която потърсих за съдействие: 

„Имаш наднормено тегло, но ако си готова да направиш компромиси в ежедневието си в името на своето здраве, не повече от три месеца са ти необходими, за да забележиш промените.“ 

Първата част на цитата ме удари като мокър парцал. За първи път някой си позволяваше да ми каже нелицеприятната истина. Това, което чух, не ми хареса, но ме изпълни с толкова освобождаващо и искрено спокойствие. Защото вече знаех, че има проблем, и че трябва да направя нещо, за да го разреша.

И така, започнах да спортувам по-активно, да броя калории, да се качвам на кантара всяка сутрин. Но не защото съм си втълпила, че изглеждам ужасно, нито защото съм твърдо решила да заприличам на Кейт Мос, а защото медицинско лице измери подкожните ми телесни мазнини и ми каза, че трябва да сваля килограми, за да се чувствам и за да изглеждам по-добре. И резултатите не закъсняха. Щастието ми също.

Да, посвещавам тези редове на думичката здраве. Не на красота, вътрешни качества, мода.

Защото най-красивото тяло е здравото. И най-щастливият човек е здравият. Всичко останало е его и суета.

Вижте още:

• Oпределете типа на тялото си със системата на Киби, която ще промени стила ви завинаги
• Да показваш тялото си не е "смелост"
• Не жена, а богиня: 50-годишни звезди, които сложиха моделите в малкия си джоб
• Грозна съм, глупава съм и никой не ме обича. Или лъжите, които принизяват жените