Здравейте!
С радост и голямо вълнение следя новостите в Edna.bg, всекидневно сверявам часовника си с Вашия сайт! Бих искала да се включа с един авторски текст, като силно се надявам да бъде сред одобрените от редакторския Ви колектив. Продължавайте да ни провокирате да бъдем себе си и да се самоактуализираме непрестанно!
Поздрави,
Вероника Дашова
С лека ръка ме отпращаш. Съвсем лесно, почти без усилие, ми казваш: "Стига!". Погледът ти бавно се спира върху мен, задържа се преценяващо, после без конкретна посока се отклонява, търсейки по-вълнуващи обекти.
Ти си решил. Знам го. Нещо повече – чета го във всеки твой жест, пределно ясно е. Нямам какво да добавя. Остава една-единствена алтернатива, само един възможен изход, който се състои в привидно хладнокръвното хлопване на вратата след мен.
Добре те познавам и уцелвам с точност мислите ти, хаоса в тях. Стигам до извода, че ти, за пореден път, смяташ, че си човекът, който авторитарно взима решения, разпорежда се адекватно с парчета от чужди съдби и умее да слага край на онова, което не функционира според неговите собствени критерии.
"Няма хляб в тази работа, няма смисъл от толкова усилия, не си струва трудът, да го зарежем така, както е, няма да го направим по-добро…". Ти така се изразяваш по ежедневни въпроси, не ти коства нищичко да издадеш неумолима присъда върху малка доза току-що зародил се ентусиазъм или възторг от обикновените неща в живота.
Признавам абсолютно категорично умението ти да съизмерваш всичко само и единствено с твоята гледна точка. Може би, без да си даваш сметка, ти отдавна си се затворил в една непристъпна крепост, от чиито най-висок връх в безопасност и недостижимост изказваш мнения, преценки, оценки, изводи, всякакъв вид умозаключения, в които с пълни гърди диша твоето несломимо и вечно его. Твоят толкова студен свят привлича с някаква мистериозна сила, като мощен магнит, притежаващ властта на тайните, на прикритостта, на неясното…
Аз ли? Всъщност, без значение е моята незначителна роля в менталния сюжет на твоя лабиринт. Просто временен елемент. Като научен термин не звучи лошо, макар и да не е съвсем точен.
Опит за летене. Може би. Икар от митологията също е бленувал невъзможното и поне за миг го е превърнал в нещо достижимо, осезаемо, като след това е заплатил с живота си. Висока цена, но все пак се е приближил до своята представа за великия човешки дух, дръзнал да изтрие границите на непосилното.
Безброй пъти опитвах да заложа на компромиса, да разбера, да простя, да забравя. Съзнателно заглушавах вика на разума, който хвърляше пред очите ми болката от разочарованието и излъганите надежди. Сънят ми носеше аромата на огорчението и чувството за безперспективност, което и през деня оставаше да ми прави компания насред дългите часове разсъждения къде точно бъркам. Вярвах, че допирна точка винаги има. Разбрах, че на теория вероятно е така.
Взаимоотношенията между двама се основават на принципа "вземи и дай". Този постулат обаче, трябва да бъде приет и от двете страни, хубаво осмислен и приложен с практическа насоченост. За да няма излъгани, ощетени. Нито пък усещане за безтегловност и празнота. Има силни хора, хора, които изнасят целия товар на една връзка на плещите си, без ничия помощ, без почивка и без протест. Това е една безмерна сила, но всичко в живота има своя обхват на действие и своя лимит.
Емоционалното оцеляване не бива да бъде поставено на карта. Никога и при никакви условия. Идва ден, в който "хващаш" истинските очертания на заобикалящото те, и разбираш, че не можеш повече. Личният ти, персоналният ти праг на поносимост отдавна е надскочен и алармира за близка опасност от толкова продължителна емоционална амортизация. А да се самозалъгваме, че щастието е в компромиса, просто не е зряло. Щастието е във взаимния компромис, не в еднопосочния.
Изненадващо откривам, че аз мога да се оценя съвсем реално. На теб ти беше невъзможно. Всъщност не се и опита. Твоят свят е центриран изключително към собствената ти личност. Аз зная силните и слабите си страни. Разбрах, че мога да се променям и да обогатявам мирогледа си с нови усещания, провокирани от житейски ситуации и опит. И така, в крайна сметка мислиш, че ти слагаш край в правото си на по-силния индивид…?
Следвай предварително начертаната от теб схема, не отваряй жадно очи за реалността. Краят преди време го сложих аз. В морално отношение и на основа емоционална привързаност.
Автор: Вероника Дашова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
