Публикуваме текст на Рейчъл Елизабет Каргъл, който дава много храна за размисъл. Нека днес обърнем внимание на тялото си и начина, по който се отнасяме към него. Грижата за здравето и външния вид всъщност е грижа и за баланса във вътрешния ни свят. Нека не го забравяме.
Обичам тялото си. Обичам начина, по който се движи, докато танцувам, по който ме носи в продължение на 30 години и по който се променя с времето.
Наскоро позирах с известния фотограф (и мой добър приятел) Sarah Bahbah. Попита ме дали искам да бъда част от нейния проект - Sex and Takeout - колекция от кадри, в които избраните от нея субекти са голи и консумират любимата си храна пред обектива. Никога не съм взимала по-бързо решение в живота си.
В деня на снимките получих брецел, потопен в млечен шоколад. Бионсе звучеше като фон на действието, а аз се съблякох и позирах върху розов кадифен диван с чаша вино в едната ми ръка и любимата ми храна в уста.
В какво се изразява смелостта да се покажеш заради себе си, а не в името на суетата и общоприетите стандарти за красота?
Бях толкова развълнувана от крайния резултат, че реших веднага да публикувам снимката в социалните мрежи. Показването на толкова разкриващ и интимен кадър, който представя истинската ми същност като жена, не беше проблем, а начин да манифестирам онази част от себе си, която не разкривам често. Свикнала съм да давам възможност на последователите си да надникват във вътрешния ми свят, така че не очаквах тази снимка да предизвика големи "сътресения".
Първоначално получих подкрепата, с която са ме дарявали винаги. Естествено, включиха се и хейтъри, които имаха какво да кажат - с профилна снимка на анимационна котка, с 0 последователи и без никакви постове, те ме информираха, че тялото ми е неподходящо за такъв кадър и че никога няма да мога да си намеря работа.
Тогава обаче забелязах и още нещо. Получих голям поток от позитивни обратни реакции от хора с най-добри намерения, но те явно не разбираха посланието ми. Четях коментарите, които ме поздравяваха за това, колко смела съм да покажа тялото си. Бях объркана и малко обидена.
Какво толкова смело има в това, да се чувствам добре в кожата си? Какво толкова смело има в това, да се покажа на света заради любовта ми към самата себе си, а не към суетата и общоприетите стандарти за красота? Защо се смята за смелост да бъдеш видян? Да бъдеш видим?
Замислих се дали щях да срещна такива коментари, ако носех по-малък размер дрехи. Не попадам често на стройни голи тела, които са поздравявани за смелостта, че се показват.
Становището, че съм "смела" е всъщност е отражение на хорското мнение за тялото ми. Според тях то не ме удовлетворява и се изисква голяма смелост, за да се покажа на света въпреки ниската ми оценка.
Често ми се налага да обяснявам, че намеренията не могат да изтрият въздействието. Този урок се прилага за различните методи, по които ние проектираме и изразяваме отношение към тялото си.
Макар и да вярвам, че всеки човек, който ме е нарекъл "смела", е имал намерението да представи тези думи като комплимент, не мога да остана равнодушна към различните начини, по които тялото ми се възприемаше за разлика от останалите дами на снимките в социалните мрежи.
Наскоро разказах тази история по време на едно социално събитие, по време на което срещнах много хора, които се чувстват неудобно от факта, че получават комплимент, че просто живеят живота си - танцьорка със заешка уста, модел с протеза за крак, майка, която успя да пребори рака. Всеки от тях се припозна в моя проблем и изрази фрустрацията си от факта, че е постоянно наричан "смел", сякаш е имал избор дали да се справи с неприятните обстоятелства, с които се е сблъскал, сякаш те не са част от същността му.
Не съм първата, която говори за това. Този социален конфликт е част от конфликтите, свързани с редица микрообщества.
Помислете добре кого наричате смел не просто заради желанието да изразите мнение, а за да покажете разбиране за начина, по който той е избрал да живее живота си.
Прочетете още:
- "Трябва да е незаконно да наричаш някого дебел"
- Колко често мислим за диети
- Как да развиете женствеността си