Когато един град те плени, започваш да откриваш всичките му малки потайности, да търсиш поводи да се поразходиш и още малко, да не можеш да му се наситиш.
Това се случва с нас в Мадрид. Тук, сякаш нищо не е като в другите европейски столици.
Дали се разхождаме из Мадрид денем или нощем, винаги имаме онова особено усещане за спокойствие и сякаш нищо не изглежда спешно. Закъсняваш за бизнес-обяд, а след това прекарваш с паелята час-два-три... Така е прието. И движението в града е същото - дори в чак пик - всичко се движи някак бавно, но никога не спира. Ленивост, съчетана със симпатична ексцентричност - ето това е Мадрид.
Нетипично за Мадрид, ние не само не закъсняваме за нашия обяд, дори подраняваме. Защото трябва да дегустираме прословутото Kосидо Мадриленьо - така се нарича мадридското варено - един много типичен тукашен бульон.
Пътьом научаваме, че това уникално ястие може да се опита на много места в града, но има едно място, където мадридското варено е превърнато в ритуал. И така се озоваваме в ресторант Ла Бола.
Ла Бола е приветлив ресторант с усещане за домашен уют. Макар и с доста маси, в ресторанта цари по-скоро интимна атмосфера. За наш късмет в центъра на града. Така няма да губим много време и ще можем да разгледаме още много неща…
Неговата традиционна кухня е добре известна сред местните още от 1870 г. Днес туристите се тълпят, за да бъдат клиенти на Ла Бола. Тук винаги се е предлагала истинска традиционна кастеянска кухня. Големият специалитет е споменатото вече мардридско варено.
След няколко дни в Мадрид вече ни е ясно, че часовете за обяд и вечеря са доста различни от нашите. Тук масово се обядва най-рано в 14 часа, а обичайно към 15 часа. А вечерята започва не по-рано от 21 часа. Пристигането ни в българския час за обяд съвсем не е случайно - искаме да подраним, за да видим как се приготвя прословутото варено в реално време.
И трябва да признаем, че процедурата наистина прилича повече на ритуал. Докато гледаме, огладняваме скорострелно. Ястието се готви с много любов, много продукти, по традиционния начин от стари времена, в индивидуални пръстени гърненца, на дъбови въглища и на много бавен огън. Нашето варено е почти готово, но следващата партида ще се вари цели 4 часа.
Вестниците от началото на века разказват, че в Ла Бола можело да се ядат три вида варено: в 12 часа то е струвало 1,15 песети - за работници и служители; в 1 часа - варено от 1,25 песети - с пилешко, предпочитано от студентите, а от 2 часа нататък - варено с месо и бекон - изборът на журналистите и сенаторите.
Това варено е уникално вкусно и всички единодушно го признават за най-доброто и най-традиционното. Всичко в това ястие е различно: от процеса на приготвяне, до начина на ядене.
Първо се сервира бульона. След като го изпиеш, получаваш зеленчуците, а като трето ястие - получаваш телешкото. Изключително забавно и практично - готвиш едно, а сервираш три ястия.
Гледайте новите епизоди от поредицата на „Без багаж“ - всяка неделя , от 13 ч. по Диема.
Най-доброто от миналите епизоди можете да гледате всеки делничен ден от 18 ч., по Диема.
В официалния канал на "Без багаж" във Vbox7.com можете да гледате всички епизоди на предаването.