Поговорката „луд умора няма” важи с пълна сила за Иван Кадийски, който е едва на 26 г., но вече може да се похвали с посещението на над 20 държави зад гърба си.
Още на 17 години той започва да обикаля цяла България, опознавайки дори най-отдалечените и затънтени села.
В следващите години пътуването на стоп се превръща в начин на живот, а понятието "дом" придобива нови измерения.
В продължение на десетилетие Иван изминава стотици хиляди километри само със самара на гърба си. Често се налага да спира коли в екстремни метеорологични условия или да спи под открито небе.
Пътят му е донесъл безброй приятелства, както и завиден репертоар от всякакви смахнати случки.
Негов спътник в стопаджийските приключения е не кой да е, а кучето му – Дивак.
Нищо чудно и вие да сте ги засичали до някой разклон по света и у нас.
Иван едва ли е предполагал обаче, че десет години по-късно ще тръгне обратно по стъпките си, там от където всичко е започнало, близо до родния дом, но достатъчно далеч от града, за да открие спокойствието, което търси.
По ирония на съдбата той се озовава в 100-годишната къща на прабаба и прадядо си, които напускат село, за да търсят по-добър живот в града, а днес той предпочита да се върне „обратно към корените си”.
Той си спомня, че желанието да заживее на село го съпътства още от 6-годишен, затова решението дали да остане в бетонната джунгла и да живее по часовник, или спрямо цикъла на природата, идва естествено.
Като всяко начало, и това е трудно. За да може да нарече това място свой дом, Иван осъзнава, че ще са му нужни няколко години, много упоритост и труд.
Приятелите и семейството на пътешественика го подкрепят, макар че понякога алтернативните методи на Иван за поддържане на градината остават неразбрани от баба му и дядо му, които държат на добре изпробваното.
Всички в селото го посрещат с усмивка и готовност да помагат. Макар че в Александрия живеят едва около 40 човека, Иван не се чувства самотен, напротив.
Това място му дава много голяма сила, защото тук се чувства близо до корените си, където може да съсредоточи енергията си и да съгради мечтания дом.
Автор: Радост Господинова
Припомнете си още:
Животът е прекрасен... на село
