Бях на една такава културна вълна. Потънала в търсене на нещо ново и вдъхновяващо. Прелиствах сутрешния си вестник, докато прескачах ТВ каналите, които сякаш се повтаряха, само интервалът на рекламните им блокове се разминаваше - но не много, с не повече от 2 минути. А аз така бях зажъадняла за нещо различно!
Търсех нова книга, нов филм, излезнал на световната сцена и тогава ме осени идеята да потърся нещо специално сред театралните заглавия.
Попаднах на едно различно и много вдъхновяващо представление, което превърна камерната сцена на театър "Сълза и смях" в отражение на световната действителност.
Да ви кажа честно, досега не бях ходила на моноспектакъл и може би това беше второто нещо, след впечатляващото заглавие ("Два гласа"), което прикова вниманието ми.
Така в началото на април се озовах на моноспектакъла на младия и талантлив актьор Павлин Танев.
На практика липсваха пищни декори, а цялата сцена беше изпълнена от неповторимата актьорска игра.
Сюжетната линия беше заплетена, сложна, от тези, които осъзнаваш след като завесите вече са спуснати.
Освен брилянтната игра, бях впечатлена и от личността на този обещаващ актьор.
Лишен от всякаква звездомания, съвсем земен, приветлив и много лъчезарен, той седеше и разговаряше с нас, публиката, след представлението.
Използвах момента да разбера какво се крие зад маската на 4 гласа от моноспектакъла и му зададох няколко въпроса, които мисля, че вълнуват почти всеки зрител. Ще споделя с вас този разговор в напълни неподправен вид. Надявам се и вие да се впечатлите от човека, младия мъж и запомнящия се артист - Павлин Танев.
- Как избра актьорската професия за свое призвание?
Всъщност, може да се каже, че тя избра мен. Намирам за предизвикателство да пресъздавам различни характери и образи от сцената. Тази сцена, която ти дава свобода да разкриваш черти от своя характер, които обичайно не излагаш на показ в ежедневния си живот. Актьорството ми дава възможност да бъда себе си по-много различни начини, да откривам черти в характера ми, които не съм виждал досега, да бъда за момент някой друг, но пречупен през призмата на моя собствен мироглед. С една дума откривам истинската свобода на сцената.
- Какви са най-големите предизвикателства пред теб, по пътя към голямата театрална сцена?
Може би, това да се преборя с моя сприхав характер. Представлението е отборна игра, която би трябвало да се ръководи от режисьора. Когато обаче режисьорът не знае какво точно прави, сприхавият ми характер надделява и често влизам в конфронтация с режисьора. Но може би най-голямото предизвикателство е политиката, която държавата осъществява спрямо театрите и актьорите, политика която има нужда от сериозно преосмисляне, така че да даде повече възможности на младите артисти за творческа изява.
- Как избра да поставиш именно спектакъла "Два гласа"?
Това е едно представление, което гледах преди повече от 10 години на един фестивал. Единственото, което помня оттогава, е, че бях много впечатлен от актьорската игра. След време потърсих театъра, който продуцира представлението и те ми изпратиха пиесата. Докато превеждах текста, не осъзнавах напълно контекста на пиесата. Отне ми приблизително една година да осмисля всеки един аспект и дума от пиесата, преди да се реша да я поставя. Буквалният превод от холандски е всъщност „Две изявления“. Три от образите в пиесата, реално погледнато се противопоставят на четвъртия, което прави тези две изявления. И въпреки че тези три образа са изградени от текстове от 60-те и 70-те, аз откривам огромен паралел между този период и това, което се случва в момента в България. Сякаш вървим с 40-50 години назад в миналото.
- Какво е най-важното послание, което искаш да предадеш на публиката с конкретния моноспектакъл?
Да не бъдем „роботчета“. Да не се превръщаме в механизирана конвейерна поточна линия. И да обръщаме внимание повече на духовното, на културата отколкото на материалното, въпреки че в нашата действителност хората са принудени да търсят в по-голяма степен точно материалното.
- Намираш ли паралел между световната реалност и твоите 4 лица от спектакъла?
Както казах и по-рано – абсолютен паралел. Нищо не се е променило откакто тези текстове са били събрани в един. За мен тази пиеса е цинично отражение на световната реалност. По-лошото според мен е, че тази реалност може да продължи доста дълго време, но както се казва в пиесата „реалността обединява и включва всички части“ от живота. Ние, хората, избираме в коя реалност да живеем.
- Кой от образите беше най-труден за изиграване?
Определено това беше образа на Кор Херстрьокер. На премиерата реших да пресъздам образа максимално близо до оригинала. Особено трудното при него беше да осмисля линията на мисълта му, която на моменти изглежда несвързана, но всъщност е!
- Какво да очакват многобройните читатели на сайта, когато гледат представлението?
На първо място – една отлична актьорска игра.
Това, което могат да очакват, е, че ще ги накарам да се замислят за живота и света, в който живеем по един забавен и сатиричен начин.
А аз ви пожелавам да изживеете тази емоция и да споделите вашите отзиви от това едночасово забавление.
Автор: Михаела Маркова
