Те се вплетоха един в друг. Ръцете му се плъзнаха по талията ѝ и топлината започна да пълзи по гърба ѝ.
Очакваше парене, очакваше изгаряне от неговото докосване, но усети само топлина. Топлина, която бавно проникваше в нея и запълваше зейналата празнина. Боже, колко празна беше… Как беше живяла токова време празна…без нищо в себе си? Какво беше това? Това, което той постепенно изпълваше с топлината на дланите си…
Ръцете му, противно на очакванията ѝ, се плъзнаха към раменете ѝ и тя получи топла, задушаваща прегръдка. Прегръдка, която бе чакала толкова дълго, че вече не знаеше какво да я прави.
Обърка се, смути си. Това ли искаше? Това ли бе чакала толкова дълго време.? Главата ѝ се замая от въпроси, а ръцете ѝ бавно обгърнаха едрото, силно тяло. Натискът му вече беше запълнил всичко празно, което съществуваше в нея и като че ли тя беше останала само дъх.
Опита се да поеме глътка въздух, но се спря. Стори ѝ се, че не това е правилният ход и че заради едната глътка може да пропусне всичко останало. Затова спря и зачака.
Започнаха изригванията, мощни и горещи, идващи от звездите. Спомни си, че тази нощ бе нощта на падащите звезди и усети , че всички те падаха върху нея.
Косата ѝ, изпотена и залепнала по челото ѝ, засия от звезден блясък. Очите ѝ се напълниха със звезден прах и това накара една сълза да се търкулне по бузата.
Тялото му я беше покрило и я пазеше от звездния огън. Почувства се уютно. Не знаеше какво да прави с ръцете си, които безпомощно се протягаха към него и след това падаха в отмала върху бялата завивка.
Опита се да каже нещо… Може би "Обичам те" или нещо друго, но останаха да говорят само очите ѝ. Търсеше устните му, но все не успяваше да ги докосне… А те горяха по цялото ѝ тяло…
Очакваше в ушите ѝ да зазвучи музика, толкова беше красиво и истинско всичко… Музика! Музика! Музика…
Но вместо нея познати стихове… От къде ѝ бяха влезли в главата…? И то точно сега… Абсурдно започна да се мъчи да си спомни кой е авторът…
"Грозното момиче се събуди малко по-красиво заранта…"
"Чудо"! Да, стихотворението се казваше "Чудо". И какво от това…? Къде вече се случват чудеса?
И сама си отговори - ето, сега и тук… Беше го чакала толкова дълго, цяла вечности и ето ти чудо! Той дойде… Дойде при нея. Всъщност, върна се…Беше тук и сега. Чувстваше го… И това и стигаше…поне за сега.
Успокоена отвори очи. Погледна тавана.. и въздъхна…Нищо…ще почака…ще продължи да чака…
Все пак, случват се и чудеса…
И зачака с отворени очи новия ден и чудото, което той ще ѝ донесе… Преди да си легне, си беше пожелала той да се върне. И сигурно щеше да се сбъдне… Нали беше вечерта на падащите звезди.
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
