Днешното ни поетично вдъхновение е откровено, лично и много красиво:

***

Човек колкото и добре да живее, не се наживява.
Толкова много видях, а толкова много остава.
Още ми се пътува, въпреки че пътувах.
Още ми се лудува, въпреки че лудувах.
Още ми се дава, въпреки че много дадох.
Даже още ми се страда, въпреки че страдах.
Сега прехвърлих четирийсет, но като мен мислят и старите.
Хем ми казват: " Колко много имаш да видиш!"
Хем надничат през дуварите на годините и на болежките.
Оттам душите им крещят “Дай ни, боже, още път!
Не ни достигат даже грешките, въпреки че грешихме.
Не ни достига любовта, въпреки че любихме."
Приемам, все някога ще дойде денят – мъртво тяло, вечна душа.
Но отказвам да приема – живо тяло с мъртва душа.
Още ми се пътува, въпреки че пътувах.
Още ми се лудува, въпреки че лудувах.
Още ми се дава, въпреки че много дадох.
Даже още ми се страда, въпреки че страдах.
Човек колкото и добре да живее, не се наживява.
Толкова много видях, а толкова много остава.

Мадлен Алгафари